Решението на въпроса между България и РС Македония е в ръцете на политиците. Историците не трябва да бъдат проводници в политиката, защото политиката е отговорност на правителствата, заяви в интервю за МИА министър-председателят на България Стефан Янев, предаде БГНЕС. 

Европейската перспектива на Северна Македония и Албания не е предмет на спор и България винаги ги е подкрепяла, заяви българският премиер, изтъквайки, че позицията на София по отношение на европейската интеграция е ясна и е потвърдена от българския парламент през есента на 2019 г.

„Това, което е създадено като отношения между Република Северна Македония и България в момента, е наследство от поне четири или пет години. Знаете, че Договорът за добросъседство беше подписан през 2017 г., който би трябвало да бъде инструментът, който да даде възможност за бърза евроинтеграция на Македония. За съжаление, не обвинявам само едната страна, и двете страни имат вина за това, че договорът, колкото и добронамерено да е написан, не предполага необходимостта от някакъв ясен механизъм за оценка на напредъка по отношение на проблемите, които трябва да реши“, каза Янев за МИА.

Според Янев да се оставят решенията за отношенията на добросъседство предимно на историци, които просто са показали много повече декларативност, отколкото конструктивност, е грешка. „Това ли трябваше да бъде основната нишка на тези двустранни отношения за търсене на решения? Според мен, не. Историците са хора на науката. Според мен, хората на науката трябва да се занимават само с наука, да си доказват тезите, разбира се, въз основа на фактите и доказателствата с необходимата сериозност и отговорност. Но те не трябва да бъдат проводници в политиката, защото политиката е отговорност на правителствата“, каза българският премиер.

Той подчерта, че политиката е отговорност на изпълнителната власт, която има грижата за нуждите на гражданите. А нуждите на гражданите се определят посредством гласуване на съответните избори. Това означава, че решението на този въпрос е в политическия живот и в ръцете на правителствата на двете държави, заключи той.

Според Янев, изпълнението на Договора за добросъседство става бавно, а съвместната българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси не е постигнала напредък в работата си. Това е станало ясно още през първата- втората година. „Трябва ли да чакаме още пет години тази комисия да постигне нещо? Според мен, това не е реалистично“, подчерта Стефан Янев.

В тази връзка той изрази задоволство, че македонският премиер Зоран Заев ще бъде негов гост. Янев подчерта, че отговорност на правителствата и на двете страни е да седнат и прагматично да работят върху варианти за това как да излязат от сегашната ситуация. „Трябва да седнем на една маса и да се разберем. Нуждаем се от диалог, от разбиране на нашите отношения и това, което искаме да постигнем в интерес на нашите граждани, да намерим общите си интереси, къде е пресечната точка на тези общи интереси“, добави Янев.

„Намираме се в ситуация да търсим решение в момент, когато се създава впечатлението, че Македония е жертва на българската упоритост, на българската позиция, която в същото време вероятно не е била достатъчно добре обяснена, както вероятно на македонското общество, така и на обществата в Западна Европа, т.е. на Европейския съюз“, допълни Янев.

Българската позиция е ясна, подчерта премиерът. Тя е потвърдена от българския парламент с т.н. Рамкова позиция от есента на 2019 г. В края на 2020 г. българското правителство е дало конкретни предложения на македонското правителство за това какъв може да бъде потенциалният изход от ситуацията.

„В предстоящите разговори ще имаме възможност да разгледаме подробно всички тези въпроси и потенциалното бъдещо разрешаване на тези въпроси между нас - но по отношение на Европейския съюз, разбрах от неговите представители и посланици на страните членки на ЕС, че българската позиция не е достатъчно добре обяснена. Фактът, че тази позиция не е добре обяснена на партньорите в Европейския съюз, се личи от това, че те подчертават необходимостта да ни напомнят колко важно и колко е необходимо да се обединят Македония и Албания в европейската перспектива. А това е политика, която България упорито следва и подкрепя от години“, каза българският премиер.

Подтикът, че трябва да се бърза и да се действа, българското общество разбира като натиск. България не толерира такъв натиск, подчерта Янев, защото става въпрос за ценности, а македонското общество трябва да го разбере много добре, защото е на път към общество с общи ценности - Европейският съюз.

„Всяка една нация е част от голямото европейско семейство. Усещането на българския народ, че е под натиск от други политически влияния, от други правителства, не е добро, защото принципът на солидарност във всички европейски общества е нарушен“, каза той. Според Янев граждани и на двете страни имат интерес от общо развитие. От интерес за България е да развие интересите на Македония и обратно. И двете страни живеят в близка етнокултурна среда, независимо от различията.

„Нуждаем се от диалог, имаме нужда от разбиране на нашите отношения и това, което искаме да постигнем в интерес на нашите граждани, е да определим общите си интереси, къде е пресечната точка на тези общи интереси. И да изградим общо бъдеще, основано на общи интереси“, уверен е премиерът.

Той вижда в общата история отваряне на прозорци към бъдещето.

„Ние имаме общи интереси и Коридор 8 е свързан с тях, както в политическо, така и в икономическо отношение. Колкото по-добре сме свързани икономически, както в България, така и в Република Северна Македония, и в Албания, и по-нататък - в Италия, докъдето коридорът се простира, толкова по-развити ще сме всички. Значението на развитата икономика е винаги да осигурява по-добри социални и други условия за развитието на една страна“, увери българският премиер.