Разследването на случая „Семерджиев“ върви към финализиране. Това потвърди в студиото на Би Ти Ви Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба.

Той не е учуден, че Георги Семерджиев е шофирал със 166 км/ч, както сочи авто-техническата експертиза. Чакат се заключенията от психиатричната експертиза, както и още няколко технически.

От всички събрани данни до момента става ясно, че той е бил сам в автомобила. Безспорно е и че Симона Радева му е помагала да се укрие. Тя е подсигурила влизането в жилището му.

„Тези, които са му помогнали, освен Симона Радева, не са полицейски служители и това стана ясно още преди два месеца“, категоричен бе Тодоров.

Разпитани са десетки служители на МВР по това дело и предстои обстойно разследване какви връзки е имал Георги Семерджиев със служители на реда.

„Предполагам, че колегите са изискали документите по материалите по огласената от МВР проверка, при която е установено, че 40 служители на МВР са извършили според тях дисциплинарни нарушения“, поясни още Тодоров.

По думите му, след като е образувано досъдебно производство, има данни, че Георги Семерджиев се е отплащал на полицаи.

Тодоров заяви още, че със сигурност той не е бил защитен свидетел. Възможно е да е бил свидетел по някакво наказателно производство, но той лично няма такава информация.

Според зам.-директора на Националната следствена служба има два проблема в разследването, които лично той е установил.

„Има законодателен пропуск в Наказателния кодекс. Георги Семерджиев ще има обвинение за това, че е причинил смърт след употреба на наркотици, че е причинил смърт на повече от две лица, че е избягал от местопроизшествието и че е управлявал, без да има правоспособност. Но петият квалифицират признак е ПТП-то да е станало на пешеходна пътека, а в случая то става на тротоар, което е още по-тежко. Законодателят обаче не е предвидил по-тежко наказание, ако стане на автобусна спирка, на зелена площ или градинка, например", обясни Тодоров.

"Вторият голям проблем е процесуален въпрос – длъжни сме да разясним правата на наследниците на загиналите момичета. Само че бащата на едното момиче е чужд гражданин на страна, която не е в ЕС. Той има брак с майката, но преди детето да се роди той я е напуснал, не поддържа контакт с нея и момичето. Но ние сме длъжни да го издирим и да му разясним тези права. Ако не го направим, това ще е процесуално нарушение. Правим всичко възможно да установим този човек, но какво правим, ако не го намерим“, попита Тодоров и уточни: "Когато не успеем да го установим, считаме, че делото може да влезе в съда, но може да има съдия, който превратно тълкува закона и да върне делото или да се спре производството и лицето да излезе", допълни той.

Тодоров призова за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и когато наследник на пострадал не може да бъде установен или издирен, да му се назначи служебен повереник и процесът да върви.