Йерусалим! Гробът на Света Богородица - минало и настояще създават бъдещето

Мая Георгиева

Магнетично място. През началото на втори век е превърнато в храм с внушителна надземна и още по-внушителна подземна част. Днес се стопанисва от гръцки монаси. 

По прецизно изсечени каменни стъпала се спускаш почти 150 метра надолу под земята. Усещането е, че 

преминаваш в друго измерение, 

 може би в света на мъртвите. Използвана е естествена пещера с пресечени в Т-образен план вертикална и хоризонтална равнина. И в двете проекции на пещерата, която е с огромни размери, греят стотици кандила. Казват че са 365, за всеки ден от годината – да се свети паметта на Богородица. 

В десния край на хоризонталната част на пещерата има друга много по-малка пещера – именно

 там е било положено тялото на Дева Мария

Над нея е издигнат малък храм, който е вписан в големия, както и малката пещера е вписана в голямата. Символика за Утробата – може би, но вътре натрапчиво ухае на святост. Някъде, сякаш от Отвъдното идват песнопенията на монасите, телата им се движат се като подводни сенки. Изпълняват се няколко тропара, посветени на Девата. Постепенно сетивата ти свикват с мрака и проблясващите светлини от свещи и кандила.

Изкачването по стъпалата нагоре към земната повърхност създава усещането за 

връщане към света на живите

 През огромния вход на пещерата светлината нахлува като лава, а мракът отстъпва, поразен от живия свят.

Сакрално място - пещерата е само на 30 метра от Гетсиманската градина, където Юда целува Исус. Преданието гласи, че точно тази пещера е използвана от Христос и учениците му да се укриват и преспиват в ония драматични нощи, когато се е пишела историята на Новия завет. 

Над пещерата се извисява Лъвската порта, през която Христос е вкаран вързан от римските войници. От там започва и Виа Долороса, а 50 метра по-нагоре от дясната страна е къщата на Йоаким и Ана. Тук се е родила Девата.

На запад входът на гробницата гледа с надежда към „ЗЛАТНАТА ПОРТА“, наричана още „Порта на милостта“, но позната най-вече като Източната порта. През нея Исус е влезнал на Цветница във Йерусалим и е приветстван като син на Давид! Вече 4 века е зазидана, за да се сбъдне пророчеството:

„Тогава Той ме върна по пътя на външната порта на светилището, която гледа към изток; и тя бе затворена. И Господ ми каза: Тази порта ще бъде ЗАТВОРЕНА, няма да се отвори и никой човек да не влезе през нея; защото Господ, Израелевият Бог, е влязъл през нея; затова тя ще бъде затворена. А КНЯЗЪТ, който като княз ще седне в нея, за да яде хляб пред Господа, той ще влезе през пътя на преддверието на тази порта и през същия път ще излезе. („Езекил“ 44:1-3).

Сякаш за това състояние на живота се отнася началото на „Четири квартета“ на Елиът:

„Настоящето й миналото време

навярно заедно минават в бъдещето време,

а бъдещето се съдържа в миналото.

Ако цялото време винаги съществува,

цялото време е непоправимо.“