Не бива да се подценява участието на България в общата европейска отбрана, но трябва да бъдем самокритични, че не разработваме военни способности, инвестициите ни в отбрана са на много ниско ниво, модернизационните проекти дълго не могат да стартират и отбранителните способности на страната ни постоянно намаляват. Това мнение изрази в предаването "Събота 150" на БНР Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност.

"Получава се една дупка в способностите, едно изоставане. Ако не бъде наваксано, може да се окаже, че България не е в състояние да изпълнява съвместни действия, съвместни операции. Ето защо е ключово да се започнат проектите за модернизация на българската армия - хората да бъдат убедени, че това не е просто един разход, губене на средства, които могат да бъдат инвестирани по-добре в здравеопазване, в социални сфери. Да, тези сфери са важни, но сигурността е ключова", коментира Божилов.

Според него, България не трябва в никакъв случай да създава в своите партньори усещането или мнението, че би могла да заеме някаква друга от общата позиция. Това е нещо ключово, изтъкна Божилов и добави: "Посланията, които излъчваме към нашите европейски и американски партньори, трябва да бъдат много ясни - че България е член на НАТО, е член на ЕС и само  тези две организации, базирани на споделени интереси и ценности остават приоритет за страната." 

Йордан Божилов поясни, че срещата на министрите на отбраната от Евросъюза, която се провежда в София, е неформална в търсене на общи позиции и споделяне на мнения каква трябва да бъде бъдещата европейска сигурност и отбрана. Тази среща е подготвителна преди срещата на министрите на външните работи и на отбраната през юни, където вече ще бъдат взети решения, уточни той. Софийската среща ще разгледа проектите в т.нар. постоянно структурирано сътрудничество /ПЕСКО/ - инициатива, заложена още в Лисабонския договор и предвиждаща засилено военно сътрудничество между европейските държави. "На този етап са включени 17 сериозни проекта, които имат целта да повишат отбранителната способност на Европа като цяло. Важен аспект на днешните дискусии ще бъде т.нар. военна мобилност на европейска територия за реакция при кризи от най-широк спектър", допълни експертът.  

Според него, дебатът за бъдещата европейска отбрана е част от паневропейския дебат. "Европа е изправена през изключително сериозни рискове за сигурността. Тоест, ЕС в областта на сигурността си поставя за задача да погледне на 360 градуса, пред кои рискове може да бъде изправен и да разработи механизми, съответно военни сили за справяне с тези рискове.“

В коментар по финансовата рамка за отбрана за седемгодишния период след 2021 година Йордан Божилов посочи, че ЕС не си поставя за цел създаване на обща европейска армия, а това означава държавите да разработват националните си военни способности, които при необходимост да бъдат придавани към общите европейски операции. „В този смисъл основният ангажимент ще бъде за изграждане на национални армии и национални въоръжени сили“, обясни Божилов.

Европа много неефективно изразходва средствата си за изграждане на военни способности, отбеляза още експертът. „Ако Америка има например 6 бойни машини, в Европа се разработват 17. Ако Америка има 6 или 7 вида самолети, в Европа има почти 20“, посочи той. По думите му Фондът за европейска отбрана има за цел да концентрира разходите за отбрана за изграждане на общи способности, а европейската отбрана ще се финансира по две направления - националните бюджети и общоевропейски способности с общите европейски пари.

Запитан не е ли по-евтино и по-ефективно всичко това да се извършва в рамките на НАТО, експерът заяви, че европейските страни не поставят въпроса „или НАТО, или ЕС“, и в бъдеще ще се търси взаимодействието и допълването между НАТО и европейската отбрана.