Йотова да каже: Кой излъга държавата или „Петричкият Ескобар“ е медицински феномен

Пастор Ангел Пилев

Следя с интерес развитието на скандала с помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“, от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова.

И колкото повече факти излизат, толкова по-скандално изглежда всичко.

През 2019 г. Атанасов е осъден от Апелативния съд в Солун на 15 години затвор за внос, трафик и продажба на наркотици в Гърция. Предаден е да изтърпи присъдата си в България.

През 2022 г. пред Комисията по помилванията са представени медицински документи от експертна лекарска комисия, според които здравословното му състояние непрекъснато се влошавало. Заключението било, че изтърпяването на 

наказанието е несъвместимо със здравословното му състояние

 и представлява опасност за живота му.

В края на 2022 г. Илияна Йотова го помилва.

Опростени са му около 10 години затвор.

Не десет дни. Не десет месеца.

Десет години.

Само че след това се случва нещо почти чудотворно.

Според БНТ още в началото на 2023 г. Огнян Атанасов отново започва да се занимава със същата дейност – този път основно с разпространение на кокаин в Югозападна България.

На 18 февруари 2025 г. е задържан при акция на ГДБОП. Иззетият кокаин е на стойност над 560 000 лева, а според информацията на БНТ Атанасов е сочен за лидер на организираната престъпна група.

И човек неволно започва да се пита:

Дали пък указите за помилване нямат някаква

 чудотворна изцелителна сила, 

за която медицината още не знае?

В края на 2022 г. си толкова тежко болен, че оставането ти в затвора представлява опасност за живота.

В началото на 2023 г. вече отново се занимаваш с наркотрафик.

Ако това е медицински феномен – медицината трябва спешно да го проучи.

Ако не е – държавата трябва спешно да проучи медицинската експертиза.

Тук вече въпросът е съвсем прост:

Кой излъга държавата?

Ако лекарската комисия е представила като несъвместимо със затвора здравословното състояние на човек, който практически веднага след освобождаването си отново се връща към същата дейност – тази експертиза трябва да бъде проверена до последния подпис.

Ако Илияна Йотова е била подведена – нека го каже.

Нека поиска проверка.

Нека посочи кой я е подвел.

Нека настоява виновните да понесат отговорност.

Защото иначе остава другият, много по-неприятен въпрос:

Ами ако никой не я е подвел?

Не обвинявам Илияна Йотова в корупция. За подобно обвинение са необходими доказателства.

Но няма да приема и удобното обяснение: „Имаше лекарска комисия.“

Комисията е дала становище.

Подписът под помилването е на Илияна Йотова.

Това е смисълът на политическата отговорност. Когато заемаш един от най-високите постове в държавата, не носиш отговорност само за решенията, с които можеш да се похвалиш.

Носиш я най-вече за решенията, които са се оказали катастрофални.

А това решение вече не може дори да бъде поправено.

Конституционният съд е категоричен – веднъж произвело действие, помилването е необратимо.

Около десет години затвор са опростени безвъзвратно.

И точно затова обществото има право да пита как е било възможно това.

Не искам общи приказки.

Не искам пресцентърът на президентството да ми обяснява колко членове е имала лекарската комисия.

Искам отговор на един прост въпрос:

Как човек с 15-годишна присъда за тежък наркотрафик се оказва достатъчно болен, за да му бъдат опростени около 10 години затвор, а практически веднага след това – достатъчно здрав, за да се върне към същата дейност?

Ако Илияна Йотова има намерение да поиска доверието на българските граждани за президентски мандат, отговорът на този въпрос не е подробност.

Той е тест за това доверие.

Ако е била измамена – да покаже кой я е измамил.

Ако е допуснала тежка грешка – да я признае.

Ако отказва и едното, и другото и се опитва случаят просто да бъде заметен – тогава остава политическата и моралната отговорност.

А политическата отговорност има име – оставка.

Защото президентската институция не е нотариална кантора, в която безотговорно заверяваш каквото ти сложат на бюрото.

Помилването не е административна формалност.

То е акт на държавна милост.

А когато тази милост е подарила около десет години свобода на осъден наркотрафикант, който според БНТ още в началото на следващата година отново започва да се занимава със същата дейност, обществото има право да задава неудобни въпроси.

Властта не ни прави услуга, когато им отговаря.

Тя ни дължи тези отговори.