Пиар акция в Президентството: Йотова се включи в кампанията "Спасете Радев"

Вицепрезидентът Илияна Йотова за пореден път влезе в ролята на говорител на президента Румен Радев, използвайки всяка медийна изява, за да атакува управляващото мнозинство. Вместо да внесе успокоение, Йотова продължи да нагнетява напрежение, настоявайки за "солидни и сериозни аргументи" защо се правят опити за ограничаване на правомощията на президентската институция.

Според Йотова, целият дебат около службите и конституционните промени е лична кампания, насочена директно срещу президента Радев, продиктувана единствено от... страха на управляващите от неговия висок рейтинг. Този аргумент, често повтарян от "Дондуков" 2, звучи повече като опит за пиар защита на институцията, отколкото като сериозен политически анализ.

Вицепрезидентът не пропусна да коментира и израза "държава с главно Д" на Делян Пеевски, но вместо да даде конструктивно мнение, тя отново се фокусира върху вътрешните противоречия, отбелязвайки, че конфликтите в управлението "нарастват" след тези изявления.

Въпреки че призова за "стабилизация на страната", Йотова на практика допринася за политическата несигурност, като не пропуска да напомни за неизпълнените обещания на кабинета като контрол върху цените и по-добра икономическа среда.

Дори по повод водната криза, където се очакваше конструктивен тон, Йотова използва момента, за да подчертае, че Президентството не е било поканено на националния борд – факт, който по-скоро затвърждава усещането за изолация и конфронтация, поддържано от "Дондуков" 2.

Нейното застъпничество стигна дотам, че тя порица външния министър за реакцията му спрямо президента по казуса с мобилизирания българин в Украйна, защитавайки Радев с думите: „Не смятам, че е нормално президентът да среща толкова брутална реакция от страна на външния министър, когато поставя въпроси, свързани с български граждани (Георг Георгиев нарече държавния глава популист - бел.ред.)“

В този контекст изявлението на Йотова изглежда като поредната PR-мисия, целяща да прехвърли фокуса на общественото внимание от спорните правомощия на президента към високия му рейтинг и вътрешните раздори на мнозинството.