Йотова защитавала кирилицата – а мълча когато Путин заяви, че "славянската" писменост е дошла в Русия от "македонската земя"

Иван Сотиров

Илияна Йотова твърди, че била посветила 9 години на българската идентичност и на защита на кирилицата, а никой не я чу да реагира срещу изказването на Путин, който през 2017 г. на срещата си с президента на Северна Македония Георги Иванов в Москва заяви, че "славянската" писменост е дошла в Русия от "македонската земя". Йотова не реагира и срещу това, че 24 май е обявен официално за ден на “славянската книжовност”, вместо да е обявен за ден на българската писменост.

Българската писменост, известна като кирилица, е 

един от стълбовете на българската национална идентичност

Тя е създадена от Българската империя и е един от основните фактори за формирането и съхраняването на българската нация. Кирилицата е възприета като писменост от много държави в Източна и Североизточна Европа, населявани от различни племена и народи, включително и славянски, поради огромното политическо, културно и религиозно влияние на Българската империя, която се е простирала от Бяло море до р. Тиса и от р. Дрина до р. Днестър. Част от тези държави приемат българската писменост, въпреки че преобладаващото им население към момента на приемането ѝ не е било славянско, като богослужебна за православието, което приемат от нас. Например Московското княжество е било угро-финско, а не славянско. По същите причини, държавите в Западна и Централна Европа, населявани от германски, славянски и други племена и народи, които са говорели на различни езици, приемат от Рим латинската писменост. 

Именно с подмяната на факта за

българския характер на кирилицата,

чрез много по-късно въведеното по чисто политически причини понятие "славянска писменост", българските институции дават тон на антибългарските агитки и на оттичането ни в т.н. "славянско море", което всъщност е московско блато. 

Затова първата крачка за защитата на кирилицата, създадена като държавнически акт на Цар Борис I Покръстител и превърнала се в основен стълб за формирането на българската национална идентичност, минава през иницииране на решение от Народното събрание за честването на 24 май като ден на “българската писменост”.