Александър Гьорлах*, Дойче веле

Заради опита си за преврат отстраненият южнокорейски президент Юн Сук Йол рискува да влезе в затвора. Но някои от неговите решения във външната политика заслужават признание.

След обявяването за кратко на военно положение от вече отстранения президент Юн Сук Йол, политическата криза в Южна Корея още не е отминала. Междувременно 12 членове на Консервативната партия гласуваха за импийчмънт на своя съпартиец. Но той може да стане факт чак когато Върховният съд на страната си каже думата. А дотогава могат да минат и шест месеца.

Все пак най-голямата опозиционна партия обяви, че няма да заведе дело срещу временния президент Хан Дук Су (който дотогава бе премиер), за да не застраши функционирането на управлението.

Американският президент Джо Байдън вероятно е особено доволен от това - тъй като през двете години, в които Юн бе президент, САЩ и Южна Корея задълбочиха още повече съюза си. Същевременно, не без американски натиск, Юн придвижи напред въпроса за помирението с Япония. Бившата жестока колониална сила Япония от десетилетия отказва да поеме историческата си отговорност изцяло. Последно Сеул се съгласи да изплати обезщетения на малкото все още живи жертви - предимно жени, които е трябвало принудително да служат като проститутки на японските войници по време на Втората световна война.

Япония отказва да признае миналото

Тази стъпка на Юн, който и без това не бе обичан в родината си, го направи още по-непопулярен. И сега Вашингтон се опасява, че неговият наследник може да ревизира тази политика на сближаване. Подобна смяна на курса не би била непременно в интерес на Южна Корея, но от чужбина не е напълно разбираемо защо много южнокорейци въпреки това държат на следното нещо: и до днес консервативните японски правителства отказват да признаят жестокостите, извършени от имперска Япония в Корея и Китай.

Съюзът между двете демократични съседки Южна Корея и Япония е наистина необходим, ако трябва да се противопостави нещо ефективно на авторитарен Китай и на неговия властелин Си Дзинпин - в това отношение Юн има право. Именно поради това двете страни не само създадоха нов формат на сътрудничество със САЩ, но и всяка от тях поотделно оказва подкрепа на нападната от Русия Украйна. В отговор те очакват подкрепа от натовските партньори за подготовката си за евентуална битка с Китай.

Ако новият президент реши да прекрати сътрудничеството с Япония, за да спечели точки сред населението, това не само ще е крачка назад за усилията на САЩ в региона, но и сериозен проблем за сигурността на Южна Корея, Япония и Тайван.

Защо не обичат много САЩ?

В Северна Корея, в зловещото царство на Ким Чен Ун, също ще следят внимателно дали наследникът на Юн ще прекрати връзките с Япония, а и дали няма да разхлаби засилените напоследък контакти със САЩ. САЩ не се ползват с популярност в Южна Корея, като и тук причината не става ясна веднага. Нека обаче припомним, че непосредствено след края на Втората световна война, преди Корейската война, Вашингтон, въпреки своето военно присъствие в южната част на Корейския полуостров, не предотврати убийствата на корейци, обявени за комунисти. През 1948 и 1949 година на остров Чеджу бяха избити 30 000 души, десет процента от населението, без САЩ да се намесят.

По време на военната диктатура (1961-1979) за тези престъпления не биваше да се говори. Промяна настъпи едва с демократичния обрат през 1980-те години. Най-накрая през 2008 година на острова бе поставен паметник на жертвите, включително и като един вид упрек към САЩ. Вашингтон и до днес отказва да поеме отговорност за събитията.

Частично негативното отношение към САЩ обяснява защо евентуална нова политическа ориентация на страната може отново да преобърне фаворизираната от САЩ и задействана от Юн архитектура за сигурност в региона. Ето защо сега от политическите лидери се изисква предпазливост.

Политиката на помирение трябва да продължи

Юн много отслаби демокрацията в Южна Корея, заради опита му за преврат той и неговите съмишленици рискуват да влязат в затвора. Новата политика на помирение и партньорство, която едва бе започнала, не бива да се превръща в колатерална щета на предстоящото съдебно преследване. Тъй като това ще работи само за враговете на свободата в Пекин и Пхенян.

* Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.