„Промените, свързани с либерализацията на енергийния пазар, са закъснели, но по-добре късно, отколкото никога“. Това заяви по БНР бившият служебен министър на околната среда Юлиан Попов. Той изтъкна, че парламентът, правителството и регулаторът имат единна и ясна позиция по отношение на абсолютната необходимост бързо да се либерализира енергийният пазар у нас. 

„Енергийната борса се развива много добре през последните години", допълни той. Според бившия министър КЕВР би трябвало да може да следи работата на дадено електроразпределително дружество, но не и сделките със собствеността му. 

„Управленски състав и собственост са две съвсем различни неща. Затова не мисля, че би трябвало чак толкова да се притесняваме. Ако има проблеми, свързани със собственост, неясни приходи и т.н., има други служби, които трябва да се занимават с това“.

„Интересът на гражданите се гарантира чрез държавните институции, а не чрез участие на държавата в предприятията“, допълни той по повод хипотезата за евентуално държавно участие в сделката за ЧЕЗ и поясни: „В момента България има един доста независим регулаторен орган, на който можем да разчитаме, но е много добре предприятието и регулаторната работа да бъдат отделени, за да може едното да следи другото. Започнем ли да ги свързваме, нещата се оплескват“. 

„ЧЕЗ е голяма за българските мащаби фирма, но не и за световните. Информацията, че зад офшорното финансиране наднича руско-грузински инвеститор би било притеснителна, ако се окаже вярна", изтъкна Попов, но подчерта: „До този момент това e излязло във вестник на един чех, който се кара с друг чех. Ние винаги мислим, че сме корумпираната страна, държавата, завзета от олигарси и т.н., а всички други са целите в бяло. Чешките милиардери обаче са едно много особено явление, които са окупирали тотално държавата си. Ако един се кара с друг, ние не бива да предполагаме, че това е самата истина. Трябва много да внимаваме с тези техни караници“.

Според Попов сделката не застрашава националната сигурност, защото е свързана с енергийната сигурност на крайния потребител, но „КЕВР и министърът на енергетиката имат правомощия в момента, в който те сметнат, че съществува риск за сигурността на доставките, да се намесят“. 

Време е да престанем да говорим за АЕЦ „Белене“, тъй като свръхпроизводство на енергия е регионален, европейски и глобален проблем заради нарастващата енергийна ефективност и евтината енергия от ВЕИ.