Юлиана Методиев

Един от добрите ни историци представи преди дни архивните данни за произхода и възхода на една от най-пикантните структури на Държавна сигурност-УБО (Управление за безопасност и охрана). Всеки човек от старото поколение е чувал за тези първи „преторианци“ на комунистическите вождове. Те бяха снабдени с толкова власт, колкото режимът им позволяваше, а той им позволяваше много. Когато си застроиха „гетото“над Княжево където отлъстелата номенклатура се настани в супер луксозните си вили, УБО им носеше там и кебапчетата и уискито. Отделно взимаше и носеше за пране модното бельо на жените на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерски съвет и останалите висши кръгове.

Когато гледам всеки ден много симпатичната Ружа Райчева(тя дори отскоро ми е приятел във ФБ) и нейното нестихващо дефилиране по телевизионните студия, се сещам за една от най грозните черти на мрачните и нагли комунисти. Става дума за практикуването им на привилегии по наследство, но затова по-нататък.

УБО е една определена вкусна част от „романа“ на българските хора за 45 годишното им пребиваване в комунизма, който, според поетите и философите трябваше да изгради общество на равенство между хората.

Думата „равенство“

обаче твърде бързо се изкачи на върха на долнопробната пропаганда как уж ще сложим завинаги край на потомствения егоизъм и неравното третиране на човеците. Всички имали шансове под слънцете. Какво става обаче!

Ами става това, че през 1945 година от Москва си идва вождът на работническата класа(БРПк) Георги Димитров. Веднага го настаняват в заграбените от царското семейство вили в Царска Бистрица и Вранча. Димитров е телесно тежък от пиене и ядене, придобил е покрай приятеля си Сталин самочувствието на езически бог, затова и се превозва за среща с народа в луксозния вагон на...царския влак!  И понеже е цар, Държавна сигурност веднага обезпечава мира и спокойствието на държавния ръководител на република(!) България Георги Димитров със слуги. УБО става прислугата, пазача, телохранителя, шофьора, каквото се сетите от списъка на обслужващия персонал. Числеността на този персонал, плюс заплатите им, набъбва през времето, а бюджетът му е ексклузивен. Както знаем, ДС е държава в държавата, а Осмо отделение – УБО разписано „за специално снабдяване и обслужване на т.нар. правоимеющи“, е един от най-големите консуматори на власт и пари. 

И така, още с първите дни се слага арогантен край на приказките за равенство. От 45-та година нататък, привилегиите на полуграмотния деветосептемврийски „елит“ нямат край. УБО е като юмрук във вдъхновеното лице на лявата интелигенция, бленуваща нов човек, нов свят и тъй нататък. Всички сме равни ли? Глупости на търкалета. Носи нощните гърнета на властта и ще си от

първенците по достъп до всички блага

Парламентарната репортерка Ружа Райчева, дъщеря на Андрей Райчев, който е синоним на откровената манипулация и пропаганда още от първите дни след 10 ноември и актуален про-путински коментатор, без съмнение е способен млад човек. Тя е от поколението млади политолози като Даря-Лора Дачева, Марая Цветкова, Атанас Радев , Радослав Илиев, Тончо Краевски. Госпожица Райчева кокетничи при Сашко Дикoff как нямало начин да не й ядат кокалите заради баща й. Права е, защото има причини, при това - болезнени. Както казах, не е прочетен докрай романът за генезиса на комунистическата Каста и нейните нечувани привилегии, съкрушили мечтите на не-привилигерованите. Колкото повече канят дъщерята на Андрей по телевизията, толкова повече тя ще се себеизмамва, че това е защото е много готина.

Кога ще кажем сбогом на неравенствата и привилегиите по произход, не знам. Познавам обаче един връстник на Ружа, също от известно потекло. Замина да се труди някъде в чужбина, за да храни децата си. Когато го попитах, хайде, няма ли да се връщаш, той ми каза, не, не искам да свързват моите успехите с връзките на баща ми и майка ми. Въпрос на чест и достойнство. 

Снимката е от 2022 година. Почти всички млади политолози са тук. Ако за повечето от вас имената им са неизвестни, проблемът не е във вас.