„Българското председателство беше изключително успешно. А това беше първото българско председателство. При мен са минали 4 или 5 председателства, знам какви усилия са необходими на правителството и всички служители , които работят успеха му. Така че българското председателство беше за пример.“ Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

„Констатирам с удоволствие, че в началото на българското председателство едва 30 на сто от българите смятаха, че то ще бъде успешно. Аз се опълчих срещу това негативно отношение и днес установявам, че 81 на сто от българите го смятат за такова“, каза Юнкер. „Това доказва, че ако вършите работата си както трябва, дневният ви ред е добре направен и работите добре в неговите рамки, както направи България, то тогава ще стигнете и до подкрепата на общественото мнение в страната ви“, добави той. 

Юнкер, който е бивш премиер на Люксембург, сподели, че лично той не е голям фен на проучванията на общественото мнение. „Защото в Люксембург винаги получавах 93 на сто доверие и все казвах на институтите, че ако мина 100-те процента, те ще трябва да касират собствените си методи. Но е истина, че България, благодарение на усилията на своето правителство и неговия премиер, отново се влюби в себе си. Отбелязвам това с удоволствие, защото подписах договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2005 година по време на председателството на Люксембург“, каза шефът на ЕК. 

„Още от началото на мандата на тази Комисия казах, че мястото на България е в Шенген, защото е добре подготвяна и това го повтарях до втръсване. Казах го през октомври 2014-а, когато започна мандатът ни. В същия момент казах, и след това повтарях, че България трябва да е част от еврозоната. Поддържам тези принципи и казвам, че България трябва да влезе в чакалнята на еврозоната“, каза Юнкер.

Той посочи, че в рамките на финансовите перспективи е предложил да има механизъм на сближаване между страните-членки и тези, които искат да се присъединят към нея. „България няма нужда от финансова подкрепа, но ако има, тя трябва да ѝ бъде дадена“, каза Юнкер.

„През октомври 2014-а казах, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да бъде спрян преди края на мандата на тази комисия, тоест преди ноември 2019-а. Поел съм ангажименти към българското правителство и чрез него към българите, които много обичам“, сподели председателят на ЕК. 

Френските социалисти определиха споразумението за миграцията на последния Европейски съвет като „димна завеса“, но Юнкер отхвърля тази квалификация. „Казах пред Европейския съвет в четвъртък и петък, че от 7-те законодателни текста, които гравитират около миграцията, 5 са на път да бъдат приключени в Съвета и Европейския парламент. Предложих Европейския съвет да заяви, че ще приемем тези текстове и директиви до края на юли. По процедурата за даване на убежище и „Дъблин 3“ казах, че решенията трябва да бъдат взети до края на годината. Съветът поради причини, които не са ми известни, тъй като не бяха дадени обяснения, дори не разгледа предложенията, които бях направил, в дълбочината на тяхната мъдрост. Но аз подкрепям тази гледна точка – трябва да ускорим нещата“, каза Юнкер.

Той смята, че ако 27-те страни-членки бяха следвали препоръките и предложенията на Комисията по темата за даване на убежище, направени през февруари 2015-а, днес ЕС е нямало да бъде в сегашната ситуация. „Критикува се Европа, а всъщност трябва да се критикуват страните-членки“, каза Юнкер. 

На въпрос дали ЕС се отдалечава от най-близкия си съюзник САЩ и се обръща към Русия, председателят на ЕК заяви: „Първо, аз имам усещането, че Съединените щати се отдалечават от Европа, която е техен верен съюзник от десетилетия. Колкото до Русия и Путин, ако Русия и Путин или Путин и Русия ни съобщят, че са готови да приложат на практика Минските споразумения, то тогава руско-европейският свят ще се промени. Ако пък не се направят усилия по отношение на Източна Украйна, няма никакъв шанс за вдигане на санкциите. Няма приятелства, има принципи“. 

„Крим остава, от гледна точка на международното право, скандал, еретична маневра – неразбираема и непростима от страна на Русия. Но отвъд въпросите, които гравитират около Крим, мисля, че трябва да подновим нормалния диалог с Русия, при условие че Минските споразумения бъдат претворени в дела“, каза той. За финал председателят на ЕК заяви: „Да живее България!“