Юрий Швец: Името на Зеленски кара Тръмп да изпада в особено състояние

Тръмп и Володимир Зеленски, опасност от ограничаване на американската разузнавателна и военна подкрепа за Украйна и нарастващо противопоставяне между Белия дом и Конгреса на САЩ. Това са част от основните фактори, които според бившия съветски разузнавач, сега американски анализатор и политически коментатор Юрий Швец определят новата ситуация около войната в Украйна.

В свой подробен анализ Швец разглежда възможните последици от политиката на американската администрация, перспективите за европейска самостоятелност в отбраната и дипломатическите сценарии за прекратяване на войната. Той смята, че военната ситуация на терен и политическите сигнали от Вашингтон се разминават, а Украйна трябва едновременно да укрепва отбраната си и да търси нови механизми за подкрепа.

„Около Украйна настъпиха сериозни промени, създаде се качествено нова обстановка“, заявява Швец в началото на анализа си.

Разривът между Тръмп и Зеленски

Според коментатора отношенията между американския президент и украинския държавен глава са достигнали точка, при която възможностите за конструктивно взаимодействие между двете администрации са силно ограничени.

„Отношенията между Тръмп и Зеленски практически са разрушени. Каквото и да е конструктивно взаимодействие в сегашната ситуация между двете администрации на Украйна и САЩ практически е невъзможно“, твърди Швец.

Той обръща внимание на реакциите на Тръмп при въпроси за изявленията на украинския президент и смята, че личното противопоставяне се отразява върху решенията на Вашингтон.

„Самото споменаване на името на Зеленски кара Тръмп да изпада в особено състояние“, казва коментаторът, като описва реакциите на американския президент като емоционални и пречещи на рационалната оценка на ситуацията.

Като признаци за задълбочаването на конфликта Швец посочва ограниченията върху използването на сателитната комуникационна система „Старлинк“, както и затрудненията при доставките на американски противоракетни средства и предоставянето на разузнавателна информация.

По думите му доставките на ракети прехващачи за системите „Пейтриът“ значително изостават от необходимото. Той твърди, че към момента, за който говори, са доставени приблизително 25% от предвиденото количество, и определя това като крайно недостатъчно за потребностите на украинската отбрана.

Швец коментира и позицията на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който според него е бил принуден да обяснява ограниченията върху разузнавателната подкрепа за Украйна.

„Рубио нарече скандално и възмутително твърдението, че съкращаването или прекратяването на разузнавателната помощ води до смъртта на хора в Украйна“, посочва коментаторът.

Същевременно, според изложеното от него, Рубио е обяснил ситуацията с вътрешни затруднения в работата на американската администрация.

Швец не приема това обяснение. Той посочва, че ограниченията са се проявили в повече от един момент и след публични конфликти между Тръмп и Зеленски.

„Ако тези процеси се случват на 13 октомври, а след това и на 18 октомври, след поредния бурен изблик срещу Зеленски и неговите изявления, е ясно, че това не са вътрешни процеси и не са случайности. Това са указания“, заявява той.

Конгресът може да се превърне в основна пречка пред Белия дом

Според коментатора предстоящите междинни избори в САЩ на 3 ноември и последващата работа на Конгреса могат да се окажат решаващи за бъдещето на американската подкрепа за Украйна.

Швец твърди, че администрацията на Тръмп се нуждае от одобрението на около 350 милиарда долара за отбранителни разходи и че съществува риск средствата да не бъдат осигурени в желания от Белия дом вид.

„На Тръмп, неговата администрация и Пентагона отчаяно са им необходими 350 милиарда долара за отбрана“, казва той.

По думите му средствата са свързани с разширяването на производството на боеприпаси, развитието на противоракетната система „Златен купол“ и други отбранителни програми.

Швец смята, че противопоставянето около Украйна може да се превърне в един от факторите, които ще затруднят одобряването на военния бюджет.

„Има много сериозни шансове той да не получи тези средства заради позицията си по Украйна и заради заиграването си с Путин“, твърди коментаторът.

Той посочва, че сред републиканците в Конгреса има политици, които не са съгласни с решенията на Белия дом и настояват за възстановяване на санкциите срещу Русия и на ограниченията върху възможността Москва да използва американските политически и икономически отстъпки в своя полза.

Според Швец някои конгресмени подготвят законодателни инициативи, които да ограничат възможността на президента еднолично да променя политиката спрямо Русия и Украйна.

Той посочва и намерения за разследвания относно ограниченията върху сателитната комуникация и разузнавателната информация.

„Ще бъде проведено цялостно разследване, а виновните ще понесат пълна отговорност, включително в рамките на публични изслушвания в Конгреса“, предава Швец заявената от американски законодател позиция.

Коментаторът твърди, че институциите, които бъдат уличени в умишлено ограничаване на подкрепата за Украйна, могат да се сблъскат и с бюджетни санкции.

Тръмп губи подкрепа, а републиканците се дистанцират

Швец описва вътрешнополитическата ситуация в САЩ като криза, която ограничава възможностите на администрацията да предприема действия без съпротива.

Според цитираните от него социологически проучвания одобрението за Тръмп е спаднало до между 33% и 36%. Той твърди още, че демократите изпреварват републиканците с между 8 и 10 процентни пункта в нагласите за предстоящите избори.

„Това са исторически минимуми“, заявява Швец по отношение на рейтинга на американския президент.

Особено силно, според него, е недоволството от икономическата политика и мерките срещу инфлацията и поскъпването на живота. Коментаторът посочва, че едва 21–22% от американците одобряват действията на Тръмп в тази област.

Той обръща внимание и на разделението сред републиканците. По думите му подкрепата за президента остава висока сред най-верните привърженици на движението „Да направим Америка отново велика“, но е значително по-ниска сред останалите републиканци.

„Избори в Съединените щати не се печелят само с подкрепата на най-твърдото ядро на движението“, подчертава Швец.

Като допълнителен признак за отслабването на позициите на Тръмп той посочва случаи, в които републикански кандидати се дистанцират от президента и премахват споменаванията за него от предизборните си страници.

Според коментатора тези процеси могат да засилят натиска върху Белия дом и да дадат по-голяма свобода на действие на законодателите, които настояват за продължаване на помощта за Украйна.

Европа търси самостоятелен дипломатически път

Швец смята, че европейските столици постепенно стигат до извода, че досегашните опити да убеждават Тръмп чрез лични разговори и дипломатически компромиси не дават необходимите резултати.

„Предишните дипломатически методи по отношение на Тръмп са изчерпани. Опитите да бъде привлечен, убеден и увещаван вече не работят“, заявява той.

Според коментатора европейските лидери все по-ясно осъзнават, че решенията на американския президент се влияят от търговски и икономически сделки, а не непременно от дългосрочните интереси на трансатлантическата сигурност.

„Тръмп се ръководи преди всичко от хаотични търговски сделки, до голяма степен от примамливи, но вероятно въображаеми предложения, които Путин му подхвърля по време на телефонните разговори“, твърди Швец.

Той смята, че Европа трябва да престане да бъде само финансов и военен поддръжник на Украйна и да се превърне в самостоятелен дипломатически участник.

„Европейският съюз преминава от ролята на пасивен спонсор към ролята на пряк дипломатически играч“, казва коментаторът.

Според него европейските държави трябва да се стремят към обща позиция, за да не се стигне до договорености между Вашингтон, Москва и Пекин, които да определят бъдещето на Украйна и европейската сигурност без участието на самите европейци.

В анализа си Швец посочва две възможни формули за компромис, които според него се обсъждат в Европа.

Първата предвижда замразяване на конфликта по настоящата линия на съприкосновение, съчетано с отказ на Украйна от членство в НАТО и поемане на ангажимент за неутралитет.

Втората предполага Украйна да отстъпи останалата част от Донбас на Русия, но в замяна да получи възможност за незабавно присъединяване към НАТО на териториите, които запазва под свой контрол.

Швец смята, че и двата варианта крият сериозни рискове.

„Замразяване на конфликта при неутрализация на Украйна, без гаранции за сигурност, е път към нова война“, предупреждава той.

По отношение на втория вариант коментаторът настоява, че всяка териториална отстъпка би трябвало да бъде придружена от твърди гаранции за сигурност.

„Ако се налага териториален компромис, трябва да се настоява за безусловно и незабавно членство на останалата част от Украйна в НАТО, както и за разполагане на предови военни контингенти на европейските ядрени сили — Великобритания и Франция“, заявява Швец.

Той обаче признава, че според оценката му руският президент Владимир Путин едва ли би приел някоя от тези формули, докато смята, че може да постигне капитулацията на Украйна чрез натиск от страна на Тръмп.

Възможна среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин

Друг акцент в анализа е възможността за тристранна среща между американския президент, руския държавен глава и китайския лидер Си Дзинпин.

Швец поставя под съмнение както политическата логика на подобен формат, така и перспективите от него да произтекат реални решения за войната.

Той отхвърля определението за нова „Ялта“ и предпочита да говори за сценарий, напомнящ Мюнхенското споразумение от 1938 г., когато Великобритания, Франция, Германия и Италия се договориха за отстъпването на Судетската област от Чехословакия на нацистка Германия без участието на самата Чехословакия.

„Ялта е моментът, когато агресорът вече практически е победен. Това беше през 1945 г. Германия беше загубила войната и се обсъждаше разделянето на сферите на влияние“, обяснява Швец.

За разлика от това той смята, че евентуално договаряне на бъдещето на Украйна без нейно участие би означавало опит за спасяване на Русия от трудностите на бойното поле чрез дипломатически отстъпки.

„Ако подобна среща се състои в Китай, това ще бъде опит агресорът да бъде изваден от ситуация, в която търпи поражение на бойното поле, да бъде спасен и да бъде разделена страната, станала жертва на агресията“, заявява коментаторът.

Той не смята, че Пекин непременно има интерес да участва в подобен формат. Според него Китай се стреми да се представя като фактор на стабилност в условията на международна несигурност и едва ли би искал да се обвързва с непредвидими договорености.

Швец посочва, че китайската страна не е потвърдила официално провеждането на подобна среща. В анализа си той цитира отговор на представител на китайското външно министерство, според който Пекин няма коментар по въпроса.

По отношение на евентуалните разговори за ядреното оръжие Швец отбелязва, че Китай не желае да участва в преговори за съкращаването му, преди да бъдат отчетени съществуващите различия между ядрените арсенали на САЩ и Русия и китайските способности.

Украйна трябва да намали зависимостта си от американските технологии

Според Швец ограниченията върху сателитната комуникация са показали колко уязвима е Украйна заради зависимостта си от американски частни компании и доставчици.

Той посочва като пример системата „Старлинк“, която има съществено значение за комуникациите на украинските сили, и предупреждава, че подобни ограничения могат да засегнат както военните операции, така и защитата на градовете.

„Това демонстрира критичната уязвимост на модела на зависимост от монополни частни и държавни активи на Съединените щати, от които Украйна зависи и до днес“, казва коментаторът.

Като възможен изход той посочва ускореното развитие на европейски алтернативи.

В анализа се споменават финландските компании „Нокиа“ и „ИСИ“, които според Швец работят по създаването на европейска сателитна комуникационна мрежа. Той обаче предупреждава, че първите изстрелвания са планирани за 2028 г., което означава, че технологичната зависимост на Украйна няма да бъде преодоляна незабавно.

„Технологичният разрив от две-три години ще се запази и налага да бъде намерено спешно преходно решение“, посочва той.

Швец предлага европейските правителства да сключат спешни договори за резервни терминали и комуникационни канали за украинските военни щабове и подразделенията, използващи безпилотни летателни апарати.

Според него това е необходимо, за да се избегне внезапно прекъсване на комуникациите при ново решение на американската администрация.

Военната ситуация според Швец не съответства на твърденията за поражение на Украйна

Един от централните аргументи в анализа е твърдението, че ситуацията на бойното поле не оправдава оценките, според които Украйна вече е загубила войната.

Швец се позовава на анализ на Института за изследване на войната, според който руската лятна настъпателна кампания през 2026 г. се е провалила, а есенното настъпление е изправено пред сериозни затруднения.

„Украйна е поела оперативната инициатива на повечето ключови направления“, заявява той, представяйки изводите от анализа.

Според Швец украинските успехи не са резултат единствено от благоприятно стечение на обстоятелствата, а от подобряване на организацията и ефективността на украинските въоръжени сили.

Той твърди, че Москва се опитва да компенсира трудностите на бойното поле чрез информационно и психологическо въздействие върху западните общества и политическите им лидери.

„Целта е да се промени възприятието на определена аудитория за това какво всъщност се случва. Реалността да бъде заменена с някакъв мит“, обяснява коментаторът.

По думите му подобен подход цели да отклони вниманието от украинските удари срещу руската горивна и енергийна инфраструктура и да насърчи Запада да заеме пасивна отбранителна позиция.

Швец противопоставя тази оценка на изявленията на Тръмп, че Украйна вече е загубила войната.

„Това изобщо не отговаря на действителността. Напротив, той прави всичко, за да се стигне до подобен резултат“, казва Швец по адрес на американския президент.

Това заключение отразява позицията на коментатора и не представлява самостоятелна проверка на състоянието на фронта.

Четири възможни стратегии за Киев

В заключителната част на анализа Швец очертава четири възможни подхода, които според него Украйна може да използва в условията на нарастващия политически натиск от Вашингтон.

Първият е стратегия на институционално противопоставяне на администрацията на Тръмп и активна работа с Конгреса на САЩ.

Според него Киев трябва да използва разногласията между Белия дом и законодателната власт, като засили контактите си с американските политици, които подкрепят Украйна.

„Необходимо е пряко обръщение към американския законодателен корпус, към Конгреса и към приятелите на Украйна“, заявява Швец.

Той предлага украинските представители да предоставят конкретни доказателства за последиците от ограниченията върху разузнавателната информация и сателитната комуникация. Според него тези материали могат да послужат като основа за парламентарни разследвания и законодателни действия.

Вторият сценарий предвижда преместване на центъра на отбранителното партньорство от Вашингтон към европейските столици — Лондон, Париж, Берлин, Варшава и държавите от Северна Европа.

Швец смята, че европейското финансиране трябва да бъде осигурено за по-дълъг период и да не зависи от политическите промени в САЩ.

Той предлага и замразените руски активи да бъдат използвани като гаранция за дългосрочно финансиране на Украйна, както и за устойчиви европейски програми за военни доставки.

„Трябва да бъде осигурено стабилно постъпване на необходимите оръжия и боеприпаси за Украйна, независимо от политическите цикли в Съединените щати“, подчертава коментаторът.

Третият вариант е активна дипломатическа стратегия, при която Киев координира действията си с европейските партньори и настоява да участва във всички разговори, засягащи бъдещето му.

„Това трябва да бъде формат, в който нищо не се решава за Украйна без Украйна“, заявява Швец.

Той смята, че европейските държави и Киев трябва да отхвърлят всякакви отделни договорености, които ограничават украинския суверенитет или предопределят териториални отстъпки без надеждни гаранции за сигурност.

Четвъртият вариант е временно тактическо маневриране — намаляване на публичното напрежение в отношенията с Белия дом, докато Украйна запазва военните си позиции и изчаква резултатите от междинните избори в САЩ.

Швец обаче признава, че този подход също е рисков и че според него възможностите за смекчаване на конфликта между Тръмп и Зеленски вече са ограничени.

„Няма идеален сценарий. Всички те са изградени върху условията, които съществуват сега, а сред тях има много негативни фактори“, казва той.

Какво трябва да направи Украйна в краткосрочен план

В края на анализа си Швец изброява конкретни действия, които според него Киев трябва да предприеме в периода до междинните избори на 3 ноември и през следващите седмици.

На първо място той поставя спешните разговори с ръководствата на специализираните комисии в Камарата на представителите и Сената на САЩ. Според него украинските представители трябва да представят писмени доказателства за последиците от ограниченията върху комуникациите и разузнавателната подкрепа.

„Всичко това трябва да се направи още сега“, подчертава Швец.

Той настоява също така европейските държави да съгласуват обща позиция преди евентуални разговори с Москва.

„Трябва най-после да се появи единна линия и едва след това да има разговори. Отделните телефонни обаждания от Европа вредят на общата позиция“, твърди коментаторът.

Сред останалите приоритети той посочва запазването на санкциите срещу Русия, защитата на правото на Украйна да се присъединява към съюзи за сигурност и продължаването на натиска върху руската петролна и горивна логистика.

Швец предлага още спешно сключване на договори с европейски доставчици на комуникационни услуги, които да осигурят резервни канали за украинските военни подразделения.

Според него не може да бъде изключена възможността за нови ограничения от страна на американските доставчици, затова Киев трябва да се подготви за неблагоприятно развитие.

„Трябва да сме готови за най-лошия сценарий“, заявява той.

В заключение Швец подчертава, че непосредствената задача на Украйна е да задържи позициите си на фронта, докато се изясни как ще се промени политическата ситуация в САЩ след междинните избори.

„Основната тежест на тази задача отново пада върху плещите на доблестните украински сили за отбрана“, казва коментаторът.