През 2018 г. в 5328 случая съдът е разрешил прилагане на Специални разузнавателни средства (СРС), като предишната година подслушване и следене е одобрено от съда в 4624 случая. Отказите са 771. За 12 месеца службите са следили 3046 души. Данните са от годишния доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), който днес бе приет от парламента без никакви дебати. Той бе внесен от новия председател на Бюрото Пламен Иванов. Той бе избран на мястото на Бойко Рашков, който на няколко пъти алармираше, че при подслушването и проследяването се вършат нарушения.

Ефективността от използването на СРС е ниска. По тях са изготвени само 1714 веществени доказателства, тоест в останалите случаи резултатите от подслушване и следене не стигат до съда. Най-много СРС-та през миналата година са разрешили специализираният съд и окръжният в Пловдив. Службите най-често искат да подслушват, става ясно от статистиката.

Нито едно нарушение при прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) не е открито през миналата година. "През 2018 г. бюрото не е констатирало неправомерно прилагане на СРС. През 2014 г. са уведомени 4 граждани; през 2015 г. – 10; през 2016 г. – 5, а през 2017 – един. Това в известна степен се дължи на факта, че през периода 2014 - 2017 г. гражданите са уведомявани за неправомерни действия спрямо тях, които са извършени преди създаване на бюрото. С повишаване на контрола върху процедурите намалява и рискът от възможни нарушения на закона", пише в отчета.

В навечерието на избор от парламента на нов състав на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (НБКСРС) в края на миналата година стана известно, че трима от сегашните членове на бюрото са извършвали нарушения и въпреки това са издигнати от парламентарните партии за нов петгодишен мандат.