Според 52 % от българите ЕС трябва да приоритизира общата отбранителна политика, докато едва 13 % от сънародниците ни смятат въпроса за второстепенен.

Това показва проучване на Ipsos, изготвено за Евронюз.

Почти половината от европейците са съгласни, че Брюксел трябва да изостри военната си стратегия, тъй като блокът е изправен срещу войнстваща Русия и колебаещи се САЩ.

Повече от една трета от най-евроскептично настроените гласоподаватели смятат, че ЕС трябва да даде приоритет на общата отбранителна политика.

Проучването, проведено сред 26 000 избиратели от ЕС, показва, че почти половината от тях подкрепят обединяването на военните сили - резултат, който вероятно ще бъде утешителен за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която превърна отбраната в основна тема на кампанията си за преизбиране.

Допитването, което изследва мненията в страните, представляващи 96% от населението на ЕС, преди изборите в цялата общност, които ще се проведат през юни, показа, че избирателите са най-загрижени за инфлацията, неравенството и миграцията.

Но укрепването на отбраната все още е по-популярно, отколкото изпращането на помощ за разкъсваната от война Украйна или защитата на малцинствата, показва проучването.

Много държави от ЕС започват да укрепват военните си сили след избухването на пълномащабна война в Украйна и предвид признаците, че САЩ, ръководени от Доналд Тръмп, може да не са така ангажирани с НАТО.

Макар и да е по-скоро икономическа и регулаторна, отколкото военна суперсила, ЕС започна да търси начини за по-ефективно снабдяване с оръжие, а комисарят по въпросите на единния пазар Тиери Бретон дори предложи създаването на фонд за отбрана на стойност 100 млрд. евро.

Според проучването по-силната отбрана на ЕС е особено популярна в страни като Финландия и Полша, може би защото са съседи на Русия и се притесняват от нейната нарастваща войнственост.

Далеч по-ниска е обаче подкрепата в Унгария, чието правителство многократно е блокирало санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна, и в Австрия, чиято конституция защитава неутралитета.

Подкрепата е най-висока сред избирателите на възраст над 50 години и в центристките партии, които вероятно ще подкрепят кандидатурата на фон дер Лайен за втори мандат.

Но тя е изненадващо силна и сред онези, които обикновено са предпазливи към предаването на правомощия на Брюксел. Почти половината (45%) от избирателите на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и повече от един на всеки трима привърженици на по-националистическата група „Идентичност и демокрация“ (ИД) подкрепят засилената военна политика.

„Общата защита на европейските граници и интереси е едно от малкото неща, за които ЕС е полезен“, заяви италианският евродепутат от групата на ЕКР Никола Прокачини.

Но обещанията на фон дер Лайен за европеизиране на разходите за отбрана може да се сблъскат с препятствия, тъй като в миналото армиите винаги са били в ръцете на държавите членки.

Превръщането на Европа в отбранителна суперсила е „директна атака срещу суверенитета на нашите нации“, заяви френският евродепутат от ИД Жан-Пол Гаро - според него "войниците не са готови да умрат за Европа“.

Този скептицизъм се споделя от онези, които планират да гласуват за крайната левица, чийто манифест за 2024 г. се ангажира с намаляване на военните разходи и освобождаване на Европа от ядрени оръжия. /БГНЕС