Татяна Дронзина

Руската преса ни проглуши ушите, че взривяването на  Керченския мост е терористичен акт. Грешка! Това не е терористичен акт. 

Тероризмът предполага политическо насилие срещу цивилни лица или съоръжения, или срещу военни лица и съоръжения в мирно време, където поразената цел не съвпада с действителната - например, ако на 11 септември загинаха огромен брой хора, то не е защото бяха непосредствено виновни, а защото се бяха отзовали в неподходящото време на неподходящото място. Истинската мишена беше правителството на САЩ и на някои арабски страни, които сътрудничеха с него - тяхното поведение трябваше да се промени.

Да се върнем сега към взривяването на Керченския мост. Първо, той е незаконно съоръжение, защото беше построен без съгласието на Украйна, за да свърже една нейна част - Крим - с  Русия. Второ, не ми говорете, че Керченският мост не се използва за военни цели - разбира се, че се използва. Трето, със същата цел се използва цялата транспортна инфраструктура, ето защо във всяка война мостове, жп линии и шосейна мрежа са легитимни мишени, които се поразяват в хода на военни, а не терористични действия.

Има и четвърто. изпитана тактика на Хесбулла беше да разполага въоръжените си сили на покривите на детски болници и  училища и после да обвинява Израел в тероризъм, защото е стрелял по тях. Да, това е акт на тероризъм, само че - в  дадения случай - не от страна на Израел, а от страна на Хесбулла. Е, ако строиш мост с военни цели, но по него минават и цивилни, и ако този мост  стане жертва на насилствено действие, кой е виновният? 

Руската страна не само че обяви взривяването за терористичен акт, какъвто то без съмнение не е, ами направи опит да въвлече и България. Казвам направи опит, защото нямаше да се стигне до въвличане, ако ние самите услужливо не се бяхме въвлекли - този път чрез мъдрите изявления на МС, според който "Правителството на Република България няма да позволи по никакъв начин името на страната ни да бъде свързвано с каквато и да е съпричастност към терористична дейност ". Опаааа! Скочихме право у копривата, като без някой да ни кара, признахме взрива за терористичен акт, който, както вече изяснихме не е такъв. Премиерът обаче надмина всичките ми очаквания с констатацията че ""България няма съучастие подготовката на взрива на Кримския мост. Няма и такова обвинение, отправено официално от руската страна. Темата за "българска следа" е в медийни публикации, апелирам за отговорност, защото използването на това словосъчетание предполага съучастие". Предлага, ама не от страна на журналистите, ами от страна на правителството. И премиера спокойно заключи: "Това са само публикации в медии. Официална атака срещу България от руска страна няма". Грешка! Има!

Давам елементарен пример. Всеки студент по комуникации знае, че когато тръгне слух, че една банка ще фалира, и когато хората масово почнат да теглят спестяванията си, тя наистина ще фалира, та ако ще да е в цветущо финансово здраве. Неверният слух се нарича - в случай че някой е забравил - фалшива новина. 

Точно затова фалшивата новина, произведена от руска страна и  разпространена чрез руските, а и нашите медии, макар и без наличие на официално обвинение, е жестока хибридна атака към България. Официално обвинение от руска страна вероятно няма и да има, защото Русия най-добре знае, че тая работа с камиона е мижи да те лажим. Ама какво от това? Нали новината се тиражира? Очевидно руските действия са ръководени от принципа "Като тръгне приказка, че сестра ти е......, иди доказвай, че нямаш сестра!"

Е, като това е ясно на всички ни, а вероятно е ясно и на правителството, защо беше тоя зор да твърдим, че от руска страна към България атака няма? За да успокоим общественото мнение? Грешка! За да докажат управляващите за пореден път лоялността си към путинова Русия. 

...При това положение, що да не поканим Митрофанова за откриването на Народното събрание? Няма какво да я каним, ами направо да и предложим председателското място, та формата на нашата политика напълно да й съответства на съдържанието.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg