За незарасналите рани – защо му трябваше на Васил Терзиев да ги отваря

Константин Мишев

Пак за бащите и децата.
Богомил Райнов тръгна срещу баща си - един от големите ерудити на България. И срещу чичо си - един от големите керамици на България. А в някакъв смисъл и срещу брат си...
Разстреляният като германофил министър-председател, регент и най-великият български археолог Богдан Филов е син на русофил. Баща му е осъден на смърт за участие в преврат срещу независима България. Не е разстрелян, тъй като е умрял от раните си.
И стигаме до Васил Терзиев... 
Той се отказа от идеите и действията на семейството си. На рода си. Или на ръководителите на тайните служби на комунистическия режим. 
Поздравявам го! Надявам се искрено да е стигнал до декомунизацията на съвестта си.
И тук идва 

тежкият въпрос

 Най-тежкият. 
Василе, защо ти трябваше да се кандидатираш за кмет на София? Твое право е, но защо? В България все още има живи политзатворници от времето на онзи режим. В Германия все още има живи хора, роднини на загиналите източногерманци, които бяха убити на българската граница в опит да избягат в Турция или Гърция. И тези хора знаят какво означават трите букви ВКР.
Защо ти трябваше да отваряш почти зараснали рани?
Последният човек съм, който би отнел правото ти на щастлив живот и успешна кариера в бизнеса. Но съм също сред първите, които биха те посъветвали да се оттеглиш. Именно заради незарастналите рани. 
Защо? 
Наистина защо трябва да човъркаш в душите на репресираните? 
Оттегли се! 
Това ще бъде най-почтеният жест в твоя живот!