Не са установени сътрудници на тоталитарните комунистически служби сред кандидатите за президент и вицепрезидент на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.

Това обяви Комисията по досиетата след извършена проверка на регистрираните за участие в президентския вот.

Проверката е обхванала общо 32 души, а 14 души от регистрираните не подлежат на проверка по закона за досиетата, тъй като към юли 1991 г., когато официално е закрита Държавна сигурност не са били навършили пълнолетие и ДС не е могла да ги вербува.

За първи път след 10 ноември 1989 г. на президентски избори ще се явяват кандидати без да са свързани с тоталитарните комунистически служби, показва проверката на desebg.com.

Президентски избор през 1990 г.

През лятото на 1990 г. се провежда първият избор на президент. Изборът тогава обаче е извършен от 7-то Велико Народно събрание, в което за първи път наследникът на БКП – БСП има политическа опозиция (преди това на 3 април същата година доминираният от комунистите парламент заедно с гласовете на казионния БЗНС избира за председател-президент дългогодишния министър на външните работи по времето на Живков Петър Младенов, който след на 10 ноември 1989 г. е избран като човек на Москва за генерален секретар на компартията).

Президентският избор се налага след принудителната оставка на Петър Младенов заради лъжата, че не е изричал репликата „По-добре танковете да дойдат“ (14 декември 1989 г.). 7-то Велико Народно събрание провежда избори в 6 тура докато лидерът на СДС Желю Желев събира 2/3 мнозинство.

Сред кандидатите за високия пост първоначално от БЗНС (казионен) е издигнат техният тогавашен лидер Виктор Вълков, който по-късно е разкрит от Комисията по досиетата като агент на ДС.

След като 7-то ВНС избира Желев за президент той веднага предлага за свой вицепрезидент (по предварителна уговорка с Андрей Луканов) ген. Атанас Семерджиев – дългогодишен зам.-министър на народната отбрана, съветски възпитаник и началник на Генералния щаб на БНА по времето на Живков, а от края на декември 1989 г. дотогава министър на вътрешните работи, отговорен за унищожаването на досиетата на ДС.

Както по-късно, през 2007 г., Комисията по досиетата разкрива неговата принадлежност към Държавна сигурност.

Президентски избори през 1992 г.

Сред кандидатите за президентските избори през 1992 г. е завърналият се след промените от чужбина Жорж Ганчев, лидер на партия „Български бизнес блок“, който се нарежда на трето място (с 540 000 гласа) след първия тур – пред него са Желю Желев (СДС) и кандидата на БСП Велко Вълканов.

По-късно Ганчев е разкрит като агент на Държавна сигурност. В изборите като кандидат за вицепрезидент на Жорж Ганчев участва и Петър Берон, председател на СДС (август – декември 1990 г.), чието агентурно минало става ясно още в края на 1990 г.


Президентски избори през 1996 г.

В президентския вот през 1996 г. са кандидатът на БСП тракологът Иван Маразов, достигнал до втори тур (1 687 000 гласа) и Жорж Ганчев. И двамата впоследствие се оказват агенти на ДС.

Президентски избори през 2001 г.

Сред кандидатите на тези президентски избори са лидерът на БСП Георги Първанов, Жорж Ганчев (95 000 гласа) и Петър Берон (31 000 гласа). Изборите изненадващо са спечелени от Георги Първанов (2 043 000 гласа), който на втори тур побеждава борещия се за втори мандат Петър Стоянов, спечелил през 1996 г. президентския вот като кандидат на СДС.

През следващите години в публичното пространство се говори неофициално, че Георги Първанов е агент на ДС. Официално неговата принадлежност към Първо главно управление на ДС е обявена от Комисията по досиетата през 2007 г.

Президентски вот през 2006 г.

В него участват тогавашният президент Георги Първанов и бившият Конституционен съдия и депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание Георги Евдокиев Марков, издигнат от партия „Ред, законност и справедливост“, на която по това време е председател (на изборите печели 75 000 гласа).

Агентурното досие на Марков е публикувано в столичен вестник по време на президентската кампания, а през 2007 г. принадлежността му към ДС е официално обявена от Комисията по досиетата.

Изборите през 2006 г. са спечелени от Георги Първанов – агент „ГОЦЕ“ (2 050 000 гласа).

Президентски избори през 2011 г.

В тази президентска надпревара участие взимат четирима сътрудници на ДС като кандидати за президенти:

Алексей Петров – бизнесмена и бивша барета, който по това време е обвинен като лидер на престъпна група „Октопод“;
Венцислав Йосифов – бивш шеф на фалиралата Първа частна банка и неуспешен кандидат за кмет на София от БСП в средата на 90-те години;
Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО-БНД;
Стефан Солаков – журналист и телевизионен водещ по телевизия „СКАТ“.
Петров (31 000 гласа) е издигнат от инициативен комитет, Йосифов (7000 гласа) – също от инициативен комитет, Каракачанов (33 000) – от партията си, а Солаков (84 000 гласа) от „Национален фронт за спасение на България“, партията на Валери Симеонов.

Изборите са спечелени от кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, който е единственият президент до момента, неназначил сътрудници на комунистическите служби в президентската администрация.

Президентски избори през 2016 г.

На последните президентски избори четирима участници в надпреварата са разкрити като сътрудници на тоталитарните служби. Това са:

Велизар Енчев, кандидат за президент, издигнат от партия му „Движение за радикална промяна Българска пролет” – щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1985 г.;
Жорж Ганчев кандидат за президент, издигнат от Християн-социален съюз – агент „ЖОРЖ” на Второ главно управление на ДС от 1970 г.;
Кольо Парамов, кандидат за вицепрезидент, издигнат от Християн-социален съюз – резидент „ЯКОВ” на ДС, управление „Гранични войски” от 1984 г.;
Красимир Каракачанов, кандидат за президент, издигнат от Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО – агент „ИВАН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1989 г.

Изборите са спечелени от кандидата на БСП Румен Радев, който връща агентите на ДС в Президентството и се изказва положително за сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в хода на предизборната кампания. През октомври 2021 г. Радев е издигнат за втори мандат от инициативен комитет, който бъка от агенти на Държавна сигурност.