Доц. Момчил Дойчев

Вчерашната пресконференция на Владимир Путин, очаквана с огромен интерес, надмина всякакви очаквания – на нея просто нищо не се случи. Тя премина спокойно и почти без инциденти. Защо става така от година на година – все пак това бе 16-тата поред годишна пресконференция на руския президент?

Става така, защото Русия все повече се доближава до съвършенство. Тя е вече почти съвършена и затова остава встрани от историята на несъвършените страни, които се развиват и прогресират. За съжаление точно затова те все по-малко обръщат внимание на Русия, която им напомня за себе си само с дрънкане на оръжие и поредна инвазия в чужда страна – виртуална или реална. Но въпреки това другите велики сили не я признават за такава!  А това да не те признават, да не признават твоите претенции за велика държава, за Русия е по-лошо от смърт.

Историята на Русия

е „история на страна без история“ –

това е известно от Адолф дю Кюстин, през Карл Маркс до дългата телеграма на Кенън, и от Ричард Пайпс до последната книга на Евгений Дайнов. Нейната история е невъзможна, защото всяка история предполага процес, развитие, а развитие имат само несъвършените страни. А Русия не е сред тях, защото тя е извечна и следователно съвършена. Защо е извечна, ами защото е съвършена и всяко развитие води до провал – затова и история няма. Тя и е противопоказна. Ако случайно история се появи, веднага "здравите сили" се мобилизират за да я върнат към "съвършенството". Затова и липсата на бъдеще, липсата на визия каква ще бъде Русия не през 2024 г., когато Царят-государ ще реши или не да стане пак президент, а в 2040 г., или поне в 2030 г. просто липсваше на тази пресконференция.

Когато Русия се сдоби с национален лидер като Владимир Владимирович, тя се върна към извечните „истоки“, към източниците на силата СИ, към традиционните ценности, които са неясни, неизвестни и абсурдни, но непрекъснато се опитват да разрушат новопоявили се вътрешни и външни врагове, местни „предатели“, като „Берлинският пациент“, както ехидно наричат единствено останалият /жив по случайност/ лидер на опозицията против Путин. Разбира се, всички опозиционери са храненици на чужденците, „които ни завиждат“ – както е убедена всяка великоруска мамаша или бабаша.

Русия е съвършена ,защото има съвършен лидер, президент, Бос или цар-государ Владимир Владимирович. Това, което той постигна е, че я върна към „съвършенството“ или поне се опита да го върне. А това съвършенство е най-съвършено, когато страната страда и е в криза – именно тогава се появява нужда народът да бъде мобилизиран. Само когато е мобилизиран мужикът забравя за себе си и мисли само за Государството и за Государя. А това не е толкова сложно, доколкото има извечно тъждество между народ и государство , т.е. „вотчината“ на государя е желана от народа, който е свободен да бъде раб, холоп на государя, който е тъждествен с народа като носител на Вярата му и държавността му.

Свободата на русиянина е в това да се подчинява на государя.

Това е съвършената свобода –

съвременен неин еквивалент е свободата на салафитите-джижадисти в Ислямска държава – свободни само и единствено да умрат за Аллах. 

Но Путин е повече от Аллах. Неговата религия обединява мракобесното руско православие – което по думите му е по-близо до исляма, отколкото до християнството в "гнилия Запад", цялата безисторична история на мракобесието на имперския царизъм, съвършеният съветски тоталитаризъм и нововъведението на „германеца в Кремъл“ - немският националсоциализъм. От това "двоюродният му близнак" руският болшевизъм само се върна там, което е заложено в същността му.

И защото съвършенството все още не е пълно, страната е на ръчно управление.

Поредният западен "полезен идиот" Оливър Стоун направи филм за Владимир Владимирович, в който попита как не се уморявате, при хиляди решения, които трябва да вземете дневно?

Страната е на ръчно управление, но Путин е над нещата на това, с което се занимава правителството МУ.

Неговите провали не засягат божествената МУ воля

Също както и Медиите МУ.

Какво чудно единомислие – липса на съществени въпроси изобщо - на въпросната пресконференция! 

При Владимир Солавьов снощи подбраните му гости изтъкнаха беззъбието на руската журналистика – от какво се страхуват, та самият Владимир Владимирович трябва да преформулира въпросите им, за да добият някакъв смисъл? 

Дребнотемие, скодоумие и на журналистите, и на допуснатите въпроси на „хората от народа“. Само споменаването на „Берлинския пациент" напомни за 1984 г. на Оруел и часът на Омразата към врага, който няма дори име. 

Единствено когато Карен Шахназаров спомена липсата на идея за развитие на културата, вездесъщият друг Владимир  -Волфович Жириновский /на който майка му е чиста рускиня а баща му е юрист/ показа недвусмисле жест, че културата трябва да бъде обезглавена и допълни “всички книги трябва да се изгорят“. На забележката на Шахназаров, че така смята и Гьобелс, Волфович побесня, което впрочем е обичайното му състояние.

Да, на този фон Владимир Владимирович изглежда приличен човек, лидер - спокоен, стабилен, вежлив… И само когато запитаха за опита за убийство на „Берлинския пациент“ тези неучтиви неуважителни журналисти от Би Би Си, или този хам от Украйна, те бързо бяха поставени на мястото им. Едва тогава неговата вежливост напомни вежливостта на  неговите „вежливи зелени човечета“ в Крим, Източна Украйна, Абхазия, Южна Осетия, Сирия и навсякъде другаде по света, където „там их нет“.

Проблеми Русия няма, въпреки че:

"Русия е на първо място в света по брой на алкохолици, потребява 21% от цялото световно производство на хероин, заема трето място в света по брой на наркоманите, като на първо място е Афганистан, на второ – Иран. Децата и младежите харчат годишно 2,5 милиарда долара за наркотици, за последните 10 години от картата на Русия са изчезнали 13740 села и 214 града. В рейтинга за възприемане на корупцията Русия е на 154 място наред с Таджикистан, Папуа Нова Гвинея, Конго и Камбоджа. 1,5 % олигарси владеят 50 % от националните богатства на Русия."

Но това не е съществено за руските медии, за задаващите въпроси на националния лидер.

Русия е съвършена и затова остава в страни от историята на света, написа миналата седмица Лилия Шевцова. И затова бавно, но неотклонно ще потъва. До последния си дъх. И трябва да свиква с това.