Николай Слатински

С все повече разбиране и примиряване аз приемам нещата, които се случват, такива, каквито са. Ала за себе си нямам особени илюзии накъде те вървят. 

Светът и Настоящето принадлежат на друго поколение - нека то си строи живота така, както смята за най-добре. Това е негово право.

Но си запазвам правото да мисля така, както смятам, че е необходимо в съответствие с моите принципи и оценки.

Дойдоха нови демократи. Те не следват максимата "Всичко или Нищо" - която в определен смисъл на нас ни изяде главите. Ние предпочитахме да робуваме на абсолютизация на целите и убежденията си. Ако е демокрация - да е пълна и пълноценна. Ако е морал - да е истински и неподлежащ на компромиси.

Сега не е така. И аз не бих казал как трябва да е. Камо ли пък да смятам, че трябва да е според моите разбирания.

И все пак си позволявам да твърдя, че нещата днес са противоположни на онова, което се казваше преди много векове: Убеден съм, че което е позволено на бика, не е позволено на Юпитер.

Бика - това са обикновените хора. Юпитер - това са политиците.

Първо за най-важен критерий на правилността на едно поведение бе обявен Успехът. Постигнал ли си Успех, значи си прав и всичко, което си правил е правилно. И постигнал ли си Успех, не е важно Как.

Не е важно и Защо - дали, например, си дете на Държавна сигурност, която ти е помагала явно (с протекции и финанси) и-или неявно (чрез невидимата мрежа от връзки и по-добри стартови позиции в по-бързи коридори).

Второ, за свещена крава бе обявена Целта. А тя - и баба знае - оправдава Средствата. 

Всъщност, пропуска се втората част от изречението - "ако Средствата са достойни за Целта".

Щом имаш голяма Цел [евроатлантическа, да кажем], можеш, например, да правиш сглобки с корпулентните изчадия и проклятия на българската демокрация, които като воденични камъни дърпат България назад, надолу и на Изток.

Трето, прие се като нормално в битката срещу Голямото Лошо и Големите Лоши да правиш малки мошеничества, дребни тарикатлъци, незначителни закононарушения, нищожни фалшификации. Няма как - а как иначе? Изкуството на демокрацията изисква жертви.

И чета постоянно аргументи "Кой не е правил това и това, да вдигне ръка (да си признае, да каже)!". 

Значи - всички сме грешни, който не е да хвърли камък. 

Да, като обикновени хора всички грешим и-или хитруваме, но политиците не са обикновени хора. Ето къде е убеждението ми - че което е позволено на бика, не е позволено на Юпитер.

Четвърто... Мога да продължа. Но ще спра.

Пак да кажа - разбирам в какво Време живеем. Хората от сегашното Време имат пълното право да живеят така, както и каквото желаят да бъде Времето, в което живеят.
Само искам да кажа, че пътят на компромисите, прегрешенията, отстъпките, далаверите е като болтът - при всяка завъртане той влиза все по-надълбоко с все по-голяма скорост.
Този път е като спускането към пропастта - колкото по-близо си до нея, толкова по-бързо летиш към нея.

И в един момент можеш да не можеш да се спреш.

Днес малко си стъпил (съзнателно!) накриво, утре малко повече, после още малко повече. В един момент вече не можеш да се спреш да стъпваш накриво и то с големи крачки...
Същото по същество го говорех 1992 г. 

Събрал се КС на СДС - Перник и настоява от мен като председател на КС на СДС - Перник, да натисна прокуратурата да не забележи корупцията и злоупотребата със служебно положение на наш местен син политик. Аргументите - "Комунистите 45 години грабиха несметни богатства, а той откраднал малко!" 

Казах им - ако ще сме различни от комунистите, трябва да управляваме по различен начин. Малката кражба ще бъде последвана от по-голяма, после от още по-голяма! Няма да се бъркам в работата на прокуратурата!

И започна неистова атака срещу мен - бях обявен за враг на България, Демокрацията, Прогресивното човечество и Пернишката агломерация. Отлюспен, охулен, омаскарен, оплют. 

А някои от КС на СДС не спряха да крадат. Но бяха демократи. 

Ето това исках да кажа. 

Като правило тръгването по нанадолнището се превръща в неудържимо спускане надолу, макар да е започнало с мъничка стъпка накриво - съзнателно направена в името на Успеха, Целта, Битката с Голямото Лошо и Големите лоши.

Аз смятах, че единственият начин да не се плъзнеш стремително по Нанадолнището, е да се държиш далеч от това Нанадолнище. И се оказах неуспешен политик. Допускам, че днес е времето на политиците, които смятат, че могат да стъпват внимателно накриво, защото винаги могат да спрат да стъпват накриво.

Дано са прави.

Като толкова бързо остаряващ (главно с принципите си човек), си запазвам последното право - да съм убеден, че когато решат да се спрат, те няма да могат да го направят...