11 юни: ВЪРТОЛОМЕЕВДЕН

Народът празнува Свети Въртоломей като втори от четирите градушкари – братята Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Хората почитат този ден, за да не бие град през лятото и люти фъртуни през зимата да няма. Правят обредни хлебчета, които раздават на съседи.

14 юни: ЛИСЕЕВДЕН

Според народното вярване Лисе е третият брат – градушкар, който е повелител на черните градоносни облаци през лятото и на снежните виелици през зимата. Старите хора почитат този ден и в чест на болестта "лисо", от която хората стават "лиси" – окапва им косата на главата и космите на брадата и мустаците. Затова келешите в този ден правят специални "лиси пити".

15 юни: ВИДОВДЕН (28 юни по нов стил)

Българите почитат в този ден последния брат градушкар – Видо, но само ония, които вече са почели другите трима. Хората вярват, че злият Видо наказва грешниците. Затова отколе е останала народната поговорка "Ще дойде Видовден!".

В народната митология се знае като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

24 юни: ЕНЬОВДЕН. Ден на билките

Християните вярват, че билките лекуват, защото за пръв път са открити на хълма на Разпятието. Те са Божи дар за хората. Това е един от най-мистичните и изпълнени с магия и ритуали дни в календара на българина. Еньовден, известен също като Яневден, Иванден или Ивъндън в различните територии, населени с българи, съвпада с две други значими събития – източноправославният църковен празник в чест на рождението на св. Йоан Кръстител и лятното слънцестоене. Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.

На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. .

Поверия

Българите вярват, че изгревът на Еньовден е по-специален от другите – на този ден Слънцето „играе“ и „трепти“. Който го види в това му състояние, няма да боледува през годината. Според поверието, когато Слънцето изгрява, трябва да се обърнем с лице към него и да погледнем назад през рамо. Ако видим цялата си сянка отразена, ще бъдем здрави цяла година, ако е само наполовина – ще боледуваме. Според друго поверие, на този ден Слънцето се насочва към зимата, но преди това се окъпва. Така водата става лековита. Който се умие с течаща вода или роса на Еньовден, ще се радва на крепко здраве.

Тъмната страна на Еньовден

Според легендата в потайна доба, по първи петли,  вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите - самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

От друга страна, българите вярват, че магьосници и баятелки излизат и отиват на чужди ниви, където голи извършват различни ритуали. Тези ритуали карат стръковете на нивата да им се поклонят. Кланят се всички стръкове с изключение на един – царят на нивата. Жените го откъсват и го носят на друга нива – своята или на поръчителя на „грабенето“. По този начин плодородието отива на другата нива, затова стопаните на ниви предварително жънат средата или ъглите на своята нива, за да изглежда тя „обрана“ и да не я закачат магьосниците. Някои стопани остават на нивата през нощта, за да я пазят.

Събиране на билки

Според легендите, на Еньовден тревите и билките притежават най-много лечебни свойства и сили. Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки (най-важната част от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекува, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов.

Еньова буля

Ритуалът „Еньова буля“ е популярен главно в района на Тракия или там, където има тракийски преселници в Добруджа. Днес за голямо съжаление той е позагубен с едно-единствено изключение и няколко трансформации. В село Факия, в подножието на Странджа, все още се изпълнява обичаят всяка година. В останалите региони в страната, както и в Добруджа, се правят възстановки, които са инициирани от местните читалища и фолклорни клубове, твърди етнологът д-р Иглика Мишкова. Някого всички момичета са се събирали в една къща, като там обличали като булка едно малко момиченце на 4-5 години. Задължително и двамата му родители е трябвало да са живи. То било забулвано с червено було и с венец от много билки, сред които, разбира се, и емблематичното еньовче. Това момиченце се пренасяло през цялото село от някоя по-издръжлива, по-едра мома. По време на тази обиколка девойките пеят своите еньовски песни, а еньовата буля държи напред ръчичките си и размахва дългите ръкави на ризата, с която е облечена. Понякога карали еньовата буля да мине с босите си крака по откъснатите рано сутринта билки, за да могат те да придобият още по-голяма целебна мощ

След като цялото селище е обиколено, съответно връщат еньовата буля в къщата, в която са я обличали и са надпявали китките и пръстените на момите. Както на всеки един от важните ритуали, девойките са наливали „мълчана” вода. Донасяли я от реката в бяло менче, задължително съпроводено с обредно мълчание, и са пускали в това менче овес и своите китки и пръстени. Китките били привързани с различни венци, за да може всяка една от тях да си ги познае, и се оставяли във венчето, в което задължително нощували през нощта под звездите под един червен трендафил. В деня на Еньовден „еньовата буля“ вади китките, а момите припяват и започват да наричат коя от тях за кой момък ще се омъжи. След като приключи и втория обреден компонент, момите измивали момичето с тази вода, дарявали го с нови дрешки, обличали го и го връщали на майка му. Момите взимали от тези овесени зърна, които са престояли във водата. Поставяли са ги под възглавницата си и вярвали, че всяка една от тях ще сънува своя бъдещ избраник. 

29 юни: ПЕТРОВДЕН

На този ден завършват Петровите пости с блажна трапеза – черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, защото Петър значи още и "камък". Вечерта празнуват Петър, Павел, Кремена, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Преслава, Петя, Полина.

Хората с името Камен също празнуват имен ден, тъй като името Петър, преведено от гръцки на славянски език, означава камък.

Петровки

В народната традиция на Петровден християните честват паметта на двамата светци Петър и Павел, като колят жертвено пиле, наречено петровско пиле. Рано сутринта жените трябва да занесат в църквата ранните ябълки – петровки, които да бъдат осветени от духовник за здраве. В църквата се занася и специално приготвен обреден хляб, наречен колак.

Вярва се, че ако ябълките и хлябът бъдат осветени, реколтата тази година ще бъде пощадена от градушки. Според библейските поверия свети Петър държи ключа за райските порти и е главен съдник на човешките грехове. Той решава коя душа е праведна, за да влезе в Рая, и коя не, за да отиде в Ада.

В народните вярвания Петровден е денят, когато има най-много работа на полето. На празника обаче е позволено да се работи само през първата половина от деня.