Новогодишните празници, които започват от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. С него са свързани древни представи на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за здраве и благополучие на семейството.

Така са възникнали редица забрани и поличби, които предците ни стриктно спазвали, а ние едва ли вече помним:

• Жените не подхващат работа – не перат, не перат, не месят, не предат;
• Не се вдигат сватби;
• Не се опяват мъртъвци и не се правят помени;
• Не е добре да се зачеват деца, защото няма да съдбата им няма да е добра;
• Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата;
• Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля;
• Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите;
• Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си;

Късмет и предсказания
Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите;

На обредната трапеза задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството; 

На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности;

Ритуалната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове;
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички;

Парче от същата питка се слага под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена;

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро;

И по въглените може да се предскаже ще има ли берекет през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека;

За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове;

Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата;

Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците;

Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.

Предсказания за времето

• Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината;
• Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много;
• Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни;
• Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Бъдни вечер бележи началото на т.нар. „мръсните дни” в годината - невидимата граница между старата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. За да се предпазят от тях предците се придържали към стари поверия, изпълнявали ритуали и заклинания за да се предпазят от злите сили:

Слагат една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове, особено ако излизате навън;

На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат;

Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци;

Вадата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове;

Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици, защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили;

Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята;

Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата;

Ако се роди дете трябва да се лекува, защото а е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змея. Затова три жени за три дни трябва да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето.