Мистерията в народните предсказания Новогодишните празници, които започват от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. В тяхната обредност са втъкани представите на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за плодородие и благополучие.

През този период и природата, и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Затова гадаели добра или лоша ще новата годината, ще има ли берекет в семейството.

Бъдни вечер бележи началото на т.нар. „мръсните дни” в годината - невидимата граница между старата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. За да се предпазят от тях предците ни спазвали редици забрани, изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания за здраве и берекет.

• Жените не подхващат работа – не перат, не месят, не предат
• Не се вдигат сватби
• Не се опяват мъртъвци и не се правят помени
• Не е добре да се зачеват деца, защото съдбата им няма да е добра
• Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея
• На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат
• Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци
• Вадата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове
• Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици, защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили
• Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята
• Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата
• Ако се роди дете трябва да се лекува, защото ако е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змея. Затова три жени за три дни трябва да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето
• Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си
• Парче от същата питка се слага под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена
• На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности
• Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове
• На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове
• Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите
• Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата
• Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.