Популациите на есетрите в река Дунав и Черно море се нуждаят от десетилетия, за да се възстановят. Министерството на околната среда и водите не изключва възможност за ползване на този биологичен ресурс в бъдеще, след като се възстанови.

Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните въведоха безсрочна забрана за риболов на есетрови видове риби в българския участък на река Дунав и Черно море, считано от 1 януари 2026 г. Предстои заповедта на министрите на двете ведомства - на околната среда и водите Манол Генов и на земеделието и храните д-р Георги Тахов, да бъде обнародвана в Държавен вестник, съобщи МОСВ.

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на коридорите за размножителните миграции, замърсяване на водата, незаконен улов и търговия с хайвер.

Със заповедта се забранява уловът в българската акватория на река Дунав и Черно море на следните есетрови видове риби: белуга (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus).

Река Дунав е последната река в Европа с все още жизнени популации на тези четири вида. В миналото в реката са се срещали още два вида - немска есетра (Acipenser sturio) и шип/ атлантическа есетра (Acipenser nudiventris), които вече се считат за изчезнали.

Национални забрани за улов на белуга, руска есетра, пъструга и чига с цел опазване и възстановяване на видовете досега са издавани последователно за периодите 2012-2015 г., 2016-2020 г. и 2021-2025 г., като между тях не съществуват периоди, които да са били разрешени за улов на есетрови видове. Настоящата национална забрана е първата безсрочна.

В отговор на заплахата от изчезване на тези силно застрашени видове есетри, забрана за улов за река Дунав и за Черно море съществува през предходните над 10 години и към момента в Румъния, Сърбия, Австрия, Грузия, Русия, Турция и т.н.

Възстановяването на естествените запаси от есетрови видове е дълъг процес, тъй като тези видове имат дълга продължителност на живота и достигат полова зрялост след много години съществуване. Адекватната законодателна рамка за защита на тези видове е от особено значение, тъй като те представляват споделен запас за дунавските и черноморските държави като видове, които са мигриращи. Те са включени в европейския Червен списък към Международния съюз защита на природата (IUCN), както и в националната Червена книга на България и са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове.

Заповедта за безсрочна забрана за риболов на есетрови видове риби в българския участък на река Дунав и Черно море ще даде хоризонт за научни и консервационни проекти за опазване на тези видове. Тя може да бъде променена или анулирана при установено подобряване на природозащитното им състояние или при необходимост от други изменения (напр. таксономични изменения на видове).

Поради дългия си жизнен цикъл и късната полова зрялост, популациите на есетровите риби в река Дунав и Черно море се нуждаят от десетилетия, за да се възстановят. Министерството на околната среда и водите не изключва възможността за ползване на този биологичен ресурс в бъдеще, след възстановяването му.                     

От 1998 г. насам всички видове есетри са включени в Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). През 2006 г. е въведена забрана за износ и търговия с черен хайвер, добит от диви есетри от Черно море и река Дунав, а освен това през 2000 г. е въведена и универсална система за етикетиране на хайвер за предотвратяване на незаконната търговия, като тези етикети са задължителни и за търговията с хайвер в рамките на Европейския съюз.

Като мигриращи риби, които пресичат национални граници, дунавските есетри са защитени от Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS/ Бонска конвенция), а като критично застрашена група видове – от Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция). 

През 2018 г. е приет Общоевропейски план за действие за есетрите (PANEUAP), създаден поради драматичния спад на популацията им и провала на по-ранните усилия за опазване. Той е валиден до 2029 г. и представлява основната стратегическа рамка за опазване на есетрите в цяла Европа, като предоставя насоки и мандати за договарящите се страни с цел да се предотврати намаляването на популациите на европейските есетри до статут на „най-малко застрашени“ чрез въвеждане на постоянни забрани за риболов, за да се задържи бракониерството в ниски нива.

Пълна постоянна забрана за улов на есетри в целия басейн на Черно море, независимо от метода на риболов и ползваните риболовни уреди, е въведена и по препоръка на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), приета е на годишна среща на Комисията през 2024 г. и е в сила от 19 април 2025 г.