Геометрични знаци от ледниковата епоха в Германия се оказаха сложна информационна система, съпоставима с първите писмености на цивилизацията, предполагат изследователи от университета Дърам
Ново изследване, публикувано в престижното списание PNAS, е на път да пренапише историята на човечеството. То разкрива, че странните геометрични знаци върху фигурки и инструменти от каменната ера не са просто драсканици, а вероятно най-ранната форма на писмена комуникация в света.
Археолози анализираха близо 3000 символа – кръстове, точки и линии, издълбани върху 260 артефакта от слонова кост и кости в Югозападна Германия. Резултатите са стряскащи: сложността и гъстотата на информацията в тези 40 000-годишни знаци са почти идентични с протоклинописа от Месопотамия, смятан досега за „първата писменост“.
„Те са били като нас“
Учените са категорични – хората, живели по времето на мамутите, са били „изключително модерни“. Те са имали музикални инструменти, изящно изкуство и, както изглежда, развита знакова система за предаване на съобщения.
„Ако облечете тези хора в дънки и тениска, те няма да се различават от нас“, коментира проф. Робърт Кентридж от университета Дърам. Според него маркировките категорично не са декорация, а предават конкретна информация.
Табута и кодове
Изследването разкрива и любопитни правила в древното „писане“. Докато фигурките на животни (лъвове, мечки, коне) често са покрити с кръстове, тези знаци никога не се появяват върху човешки изображения. Учените предполагат, че е съществувало строго табу срещу „белязването“ на човешкия образ.
Краят на една догма
Доскоро се смяташе, че писмеността е сравнително ново постижение на цивилизацията. Откритията в Германия обаче доказват, че умственият капацитет за кодиране на информация е съществувал десетки хиляди години по-рано. Някои теории дори свързват знаците с прецизни записи на лунни цикли или размножителни периоди на животните – знания, жизненоважни за оцеляването.
Вместо декорация на пещерни хора, ние виждаме основите на софтуер за оцеляване, създаден хилядолетия преди първите пирамиди.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации