WSJ: Зад публичното самочувствие на Тръмп във войната с Иран, стои битка със собствените му страхове

Изглежда, че апетитът на Доналд Тръмп за риск се е изчерпал и страховете му се надигат

Беше Разпети петък следобед в почти празното Западно крило, скоро след като американският президентът научи, че американски самолет е свален в Иран, като двама летци са изчезнали. Тръмп крещеше на помощниците си с часове, пише The Wall Street Journal. 

Европейците не помагат, повтаряше той многократно. Цените на бензина бяха средно 4,09 долара. Образи от кризата с иранските заложници през 1979 г. - един от най-големите международни политически провали на президентството за последните няколко десетилетия - се извисяваха в съзнанието му, разказаха хора, разговаряли с него.

„Ако погледнете какво се случи с Джими Картър... с хеликоптерите и заложниците, това им струваше изборите“, беше казал Тръмп през март. „Каква бъркотия.“

Тръмп поиска военните да ги върнат незабавно. Но САЩ не бяха на място в Иран от свалянето на правителството, което доведе до кризата с пилотите, и те трябваше да измислят как да влязат в коварния ирански терен, избягвайки армията на Техеран.

Помощниците на Тръмп държали американския президент далеч от текущата информация, докато получавали ежеминутна актуализация за събитията, защото смятали, че нетърпението му няма да е от полза, а вместо това го информирали в важни моменти, каза висш служител от администрацията.

Единият летец беше бързо върнат, но едва в късните часове на събота Тръмп получи вестта, че вторият летец е бил спасен при опасна операция. Това, което можеше да се превърне в най-лошият момент за двата мандата на Тръмп, не се случи. След 2 часа сутринта президентът си легна.

Шест часа по-късно, президентът, който се блъскаше в гърдите си, се върна към още един дръзък план - да разхлаби хватката на Иран върху най-силната му точка на влияние - Ормузкия проток. „Отворете протока (нецензурен израз), луди копелета, или ще живеете в ада“, писа той в социалните мрежи на Великденската сутрин от резиденцията на Белия дом, добавяйки ислямска молитва към публикацията си.

Президент, който се взима много насероизно в драмата, внася още по-интензивна версия на своя неортодоксален, максималистичен подход в нова ситуация с воденето на войната. Той се лута между войнствения и помирителен подход и се бори зад кулисите със страховете си за това колко зле могат да се объркат нещата.

Превод: Faktor.bg