Задава се кръстопът

Христо Слави Рачев

Като че ли най-низко се разполагат вманиачените за чисти, безукорни биографии на политици. Това са патологичните клюкари, които запаметяват завинаги всички микроскопични грешки, изпуснати прилагателни, гримаси… Те са съчките, които разпалват предизборната какофония. Това, което никога няма да разберат, е, че: политическият театър се строи върху въртяща се сцена. Ролите и актьорите се сменят, защото събитията налитат като дронове от всички страни. В съвременния свят няма политически изборен спектакъл, който се играе двеста пъти. 

Актьорите, обикновено натуршчици, ги унищожават още на сцената, падат в кошарата при оркестъра или отзад при чигите и веднага потъват в забрава. Зловещ и безпощаден е политическият живот в България. При демокрацията всички сме театроведи до последния цигляв циганин. 

Изглежда най-големите непоправими дръвници тук си остават негласувалите.

Ние сме кръстопътен народ. Изправим ли се пред кръстовище се вцепеняваме. 

Накъде да поемем

 Предстои важен избор, толкова народ не разбира, че на кръстопът, не е важен кой, а за какво гласуваме. 

Посоката е важна. Пътят. 

Няма съмнение изборът ще е за посока, оттам и бъдеще. 

Лидерите се появяват и изчезват, но сбъркаме ли посоката, сбъркали сме всичко. И на пръв поглед този избор е лесен, но безкултурието трудно разпознава и приема обществата на разумните. Конфликтът започва още от дома, училищата. После се разпилява по университети, паланки, провинциални градчета, чужди страни. Всеки народ зрее с различни темпа, някои въобще не узряват, други изсъхват и изчезват, сякаш не ги е имало. 

Пъплим по земното кълбо и се налага да пресичаме нерегулирани кръстовища. Да изчакваме бариери. Който сбърка прави наказателни обиколки от един-два века. За това мотане става дума, докато се приближаваме към 25 октомври. 

Ясна ли е посоката.