Задава се нов световен ред: кой ще загуби и кой ще спечели от него?

Давид Ел, Дойче веле

ООН е основната институция на следвоенния ред, формиран след Втората световна война, базиран на мултилатерализма и баланса на интересите. При основаването на организацията през 1945 година целта е била да се предотвратяват войни, а по-късно се добавят и много други проблеми като глобалното здравеопазване и защитата на климата. Междувременно обаче се смята, че ООН и особено Съветът за сигурност имат сериозна нужда от обновяване.

Нов световен ред до пет години или трайна липса на ред?

Финландският президент Александър Стуб, един от малкото държавни глави с докторска степен по международни отношения, застъпва тезата, че в момента има властови вакуум, от който в следващите пет години ще произлезе нов световен ред.

Други експерти смятат, че преходът ще е по-продължителен. „Не може да се очаква кратък преход между ред, начело със САЩ, и ред, начело с Китай“, написа в списание „Foreign Affairs" Марк Леонард, директор на мозъчния тръст Европейски съвет по външни отношения. „За известно време светът ще остане без какъвто и да било ред“, прогнозира той и предупреждава за изкушението „множество географски, икономически и технологични лостове да се използват като оръжие за натиск“.

Липса на реформи и нарушени правила

„Рамките на мултилатерализма, свързани със следвоенното време и златната ера на ООН, вече са история“, смята и Тереза Ногейра Пинто, експертка по глобализацията в университета „Lusofonia" в Лисабон. „Досегашното вече не функционира. Повечето мироопазващи мисии се провалиха и е трудно да си представим как биха могли да бъдат извършени спешно необходимите реформи в ООН.“ Пред ДВ Пинто дава за пример Съвета за сигурност, който вече не отговаря на света от 2026 година. „Но кой трябва да се присъедини? Индия? Пакистан? Нигерия? Етиопия? Трудно е дори да си представим каква трябва да е реформата.“

„Не съм съгласен, че тази ера е отминала“, казва обаче Йоханес Тим от берлинската фондация „Наука и политика“. „Международното право е многообразно и включва много неща, които не се забелязват в делничните отношения между държавите – дипломатически практики, договори и т.н. Те не се забелязват, защото не са толкова зрелищни.“

Без съмнение обаче в последно време нарушенията на международното право стават все повече – например чрез нападателнитевойни като тези в Украйна и Иран. А и нарушенията на хуманитарното международно право като в Газа са предизвикателство за мултилатералния ред.

По думите на Тим има още един фактор, който лишава мултилатерализма от стабилност - това е оттеглянето на САЩ от десетки международни организации и договори, включително от Световната здравна организация, Парижкото споразумение за климата и Рамковата конвенция за климата на ООН, както и от ЮНЕСКО. Наскоро правителството на САЩ засили и натиска си срещу Международния наказателен съд, към който постоянно отправя критики. „Щом най-могъщата държава действа по този начин, това представлява заплаха за системата като цяло. Бих казал, че това е дори по-голяма заплаха, отколкото ако Русия, например, води агресивна война“, посочва Тим.

Старите съюзи се рушат, възникват нови

Тръмп с удоволствие се позовава на доктрината „Монро“ от 1823 година, според която западното полукълбо е запазена зона за влияние на Вашингтон. Съотнесено към съвременността, това може да означава следното: останалата част от света вече няма да бъде доминирана от Америка, а от други големи и средни сили – тоест след оттеглянето на САЩ ще се появи многополюсен световен ред.

За много държави промените носят риск от загуба на влияние, но за други може да са фактор за ново позициониране и за гарантиране на мястото им в един многополюсен свят, който вече не е доминиран от Запада. Неслучайно например БРИКС увеличава значимостта си и приема нови членове, а и демонстрира все по-голямо самочувствие като контратежест на оформената от Запада международна финансова архитектура. Тереза Пинто казва: „Много африкански държави осъзнават, че по-ранните модели не са им носили предимства от гледна точка на трайния растеж. Затова търсят нови шансове, а това е в синхрон със завръщането на геополитиката: дълго смятахме, че тя е останала в миналото, но това не е така“.

Светът се реорганизира и в сферата на сигурността. НАТО е под заплахата САЩ да напуснат или дори да предприемат военен удар, ако Тръмп продължи да поддържа претенциите си към управляваната от Дания Гренландия. В Близкия изток пък съюзниците на САЩ се съмняват в надеждността на американските обещания за поддръжка и търсят нови съюзи. В началото на август Саудитска Арабия, Турция и ядрената сила Пакистан сформираха пакт, които осигурява гаранции, подобни на тези на НАТО. Както той, така и европейската „Коалиция на желаещите“ за подкрепа на Украйна са примери за нововъзникващите по-малки и по-гъвкави формати, които биват определяни и като „минилатерализъм“.

„Светът без правила е от полза само за силните“, казва Йоханес Тим. „Всички други, средно силни или слаби, остават на заден план. Затова Европа, която аз бих причислил към средно силните, има голям интерес от запазването на някакъв вид ред - т.е. да няма свят без правила, в който по-силният просто се налага.“ Наред с военните съображения, много държави търсят и нови, по-широки икономически и политически партньорства. Тереза Пинто очаква регионалните съюзи да придобият по-голямо значение, тъй като биха могли да дадат по-добри резултати от глобалните механизми.

На чии интереси ще служи бъдещият световен ред?

Тереза Пинто назовава три фактора, които могат да повлияят на бъдещото разпределение на силите в многополюсния свят: суверенитетът, достъпът до ресурси и не на последно място демографията. „В края на века Индия може да се превърне в суперсила“, смята Пинто.

Какъв световен ред обаче ще се възникне, още не може да се каже – дали САЩ ще загубят значение, дали ще нарасне силата на други държави като Китай, дали акцентът ще е върху минилатерализма и регионалните съюзи.

Йоханес Тим споделя своите опасения в тази връзка. „Насилието в света ще се увеличи. Ще има повече войни. Войните ще стават по-брутални. Ще стане по-трудно изобщо да се организира сътрудничество. Не знам какво би станало, ако избухне следваща пандемия или пък нова финансова криза. А и кризата с климата е предизвикателство, което може да бъде преодоляно само съвместно", казва той.