Димитър Иванов

Българската православна църква организира  епархийски избор на Доростолски (Силистренски) митрополит, който е насрочила за утрешния неделен ден. Голям избор! Няма що! От 5 души, посочени за кандидати от Св. Синод, епархийските избиратели трябва по Устава на Българската Патриаршия да изберат 2-ма, от които пак Св. Синод да определи единия от двамата за канонически избран за нов митрополит. И по същия този Устав

 само 2-ма от петимата номинирани отговарят на изискванията

за избиране на Епархийски митрополит.
Пазещият се от миряните т.нар. “Български патриарх Неофит”, а иначе агент на ДС под агентурен псевдоним Симеонов,  да не хване ужким COVID-19, защото за него и неговото безверие е важно да е жив само в плът и само на земята, и пълния с агенти на ДС и техни креатури в по-ново време т.нар. Свети Синод отново извършват престъпление по Канон, по Устав, по Морал и по Закона за вероизповеданията, но и предателство спрямо вярващите православни християни.
Православната църква не принадлежи за жалост нито на православните християни в България, нито е част от Вселенското Православие, нито е в синхрон с Майката-Църква в Константинопол, а фактическо притежание 15 човека, съставляващи организирана псевдоправославна групировка (ОПГ). Така, конструирани по ченгеджийско-мутренски модел ще наложат за владика на овакантилата се епархия поредния персонаж със зависимости и обвързаности, които отново

 обричат на бездуховност, на безверие и на разпад църквата

Навършилият 75 години от рождението си Неофит и 75 години от раболепничеството пред Кремъл на Синодалната власт извършват манипулация върху избирателите в епархията чрез своите лоялни “деятели” - Антоний Западно- и Средноевропейски митрополит и новопроизведения протопрезвитер Добри Чаков – вечен протосингел на Силистра. 

Поредността на нарушенията

След смъртта на починалия митрополит Амвросий единственият в целия свят Синод, наричащ се сам “Свят”, а не “Свещен” като всички други, защото едва ли не в Българския синод заседават светии, а и не се занимават със свещени неща, определи за временно управляващ вдовстващата епархия не митрополит от съседните на Силистренската митрополии – Варненската или Русенската, а Българската в чужбина, назначавайки владиката Антоний със седалище в Берлин, което според мнозина църковници отдавна се е преместило в едноименния хотел в София, в Бояна. Последният, видно от множество публикации, добре се разбира с най-богатия поп в БПЦ Добри Чаков, който ръководи делата на епархията, откакто тя е възстановена и отделена от Русе, въпреки различите митрополити и управляващи архиереи. През периода на комунистическата диктатура о. Добри е бил дългогодишен представител на Българската Патриаршия в Букурещ, Румъния, което означава, че това лице е повече от вероятно да е обвързано с бившите  структури на тоталитарната държава. Назначаването на Антоний някои служители в Синода го свързват с участието и на двамата – Антоний и Добри в масонска ложа. Организацията по това назначение, целящо бламирането на Варненския Йоан и Русенския Наум е проведена от Николай Пловдивски, за когото се твърди, че е в договорка за т.нар. избор с посетилия го в Пловдив силистренски поп Добри.
Посочените от Синода за кандидати (достоизбираеми) за митрополит на Силистра са Сионий Велички, Поликарп Белоградчишки, Йеротей Агатополски, Герасим Мелнишки и Яков Константийски. От тях само двама отговарят на формалните изисквания на Устава на БПЦ – БП за избор за митрополит, а на моралните - никой. Това са: Йеротей Агатополски, викарий на Сливенския митрополит Йоаникий и игумен на Поморийския манастир. Той има изискуемото висше богословско образование, но е отявлен русофил-путинист, което е видно от собствените му постове във Facebook и е 

радетел за напускането на ЕС и НАТО

 Привърженик  е на възстановяването на стария църковен календар.

Другият е Яков Константийски, втори викарий на Пловдивския митрополит Николай за Пазарджишка духовна околия. Той също покрива изискването за висше богословско образование, но е крайно непопулярен в църковните среди. Знайно е, че е бил духовно чадо на покойния Неврокопски митрополит Натанаил и е бил послушник в Хаджидимовския манастир. Тогава, в качеството му на послушник, се твърди, че  е присъствал на убиването на о. Стефан Камберов, когото Алтернативният Синод канонизира като свещеномъченик. Сериозна намесен в това престъпление е имал и сегашният Видински митрополит Даниил, когото тогава изпратиха далеч – чак в САЩ, а  Яков стана монах не в Неврокопска, а в Пловдивска епархия при Николай. Прави впечатление, че и двамата са издигани в Църквата. Зависимостта им оттогава е най-вероятната причина. Всички преписки по убийството уж бяха изчезнали от Окръжна прокуратура Благоевград, а според запознати Яков ще е “избраният” за Силистренски владика.
Останалите мераклии за поста: Сионий, Поликарп и Герасим не отговарят на изискванията на Устава. Сионий се е отказвал веднъж от избор за епархийски митрополи и това автоматично го отстранява и от останали избори. Той затова е и първият игумен на два ставропигиални манастира едновременно – Бачковския и Троянския. Поликарп е без висше богословско образование и се носят слухове, че е крайно деморализиран човек. Известен е със парични задължения в миналото, неясно как погасени в настоящето със средства с неясен произход, въпреки вдигнат вече запор над заплатата му.
 Герасим – любимецът на библиотекарите също няма висше богословско образование и вече 6 години противоуставно е Гл. Секретар на Св. Синод. Той е най-провалилият се във всяко отношение кандидат. Втори бе и във Видин.
Прогнозите на познавачите на църковните потайности са, че утре т.нар. избиратели в Силистра ще изберат следната двойка: на първо място – Яков Константийски (човека на Николай Пловдивски) и на второ място – Герасим Мелнишки (вечния бушон на Москва). Подготвянето на този резултат гарантира, че при каноническия избор в Синода, следващата Неделя митрополитите от Хаджидимовския манастир – Серафим Неврокопски, Григорий Врачански и Даниил Видински ще подкрепят Яков, заради трагедията с убития о. Стефан Камберов и към тях ще се присъединят присъдружните им Гавраил Ловешки и Йоан Варненски, което напълно устройва Николай Пловдивски при битката му за бялото патриаршеско було. А Герасим е възможно отнова да бъде подкрепен единствено от Неофит Български, както направи и при избора за Видински митрополит, за да засвидетелства чрез него верноподаничеството си към Москва. Това е орисия на синодалните главни секретари, започващи с буквата “Г” – да са винаги втори, но 

бушон, без който ток не протича

Такова редене на картите ще ни сервира църкварщината на конструираната от ДС  т.нар. “Българска” “православна” “църква”.