19 Ноември, 2026

Загадката от времето на Иисус: учени разшифроваха надпис върху пръстен, свързван с Пилат Понтийски

faktor.bg

Медният пръстен с изображение на съд и гръцки надпис е открит още през 60-те години на миналия век по време на разкопки на планинската крепост Иродион

Изследователи преразгледаха надписа върху 2000-годишен пръстен, открит в Иродион, и предположиха, че той може да е принадлежал на човек от обкръжението на префекта на Юдея.

Повторният анализ на древния пръстен-печат е помогнал на учените да погледнат по нов начин на работата на римската администрация в Юдея по времето на Пилат Понтийски. Надписът вероятно означава „за Пилат“ или „към Пилат“, а самият пръстен може да е принадлежал на чиновник от по-нисък ранг, работил в неговата администрация, пише Múlt-kor.

Медният пръстен с изображение на съд и гръцки надпис е открит още през 60-те години на миналия век по време на разкопки на планинската крепост Иродион. В продължение на десетилетия артефактът се е съхранявал в хранилище, докато изследователите отново не проявили интерес към него.

През 2018 г. израелски учени предположиха, че надписът ΠΙΛΑΤΟ върху пръстена, който е на около 2000 години, може да е свързан с Пилат Понтийски – римския префект на Юдея, известен най-вече с ролята си в библейската история.

По-късно обаче тази интерпретация беше поставена под съмнение. В публикация от 2023 г. изследователи изказаха хипотезата, че буквите може да образуват две отделни думи.

Новото изследване, публикувано в списание Palestine Exploration Quarterly, се връща към първоначалната версия. Авторът на изследването Бонешо твърди, че надписът трябва да се разглежда като гръцка транслитерация на латинската форма Pilato.

Според него латинската форма може да означава „към Пилат“ или „за Пилат“. В същото време в надписа има определена правописна особеност: вместо гръцката буква омега в края е използвана омикрон.

Изследователят смята, че това не означава непременно, че надписът е бил изписан неправилно. Подобни неточности могли да възникнат, тъй като местните жители са имали само базови познания по латински. Визуалната прилика между латинските и гръцките букви можела да доведе до грешка при изработването на пръстена.

Необичайното разположение на някои от буквите също има обяснение. Според изследователя то може да се дължи на дефекти в метала и ограниченото пространство върху повърхността на пръстена.

На кого е принадлежал пръстенът?

Не по-малко интересни са характеристиките на самия артефакт. Пръстенът е изработен от медна сплав, а подобни украшения през римската епоха обикновено са носени от представители на по-ниските социални слоеве, войници и чиновници от невисок ранг.

Заможните римски чиновници, напротив, използвали по-скъпи пръстени-печати – изработени от злато или украсени със скъпоценни камъни.

Върху пръстена е изобразен и съд, който е бил типичен еврейски мотив в Юдея през I век.

Като се вземат предвид тези особености, изследователят предполага, че собственикът може да е бил роб или освободен роб, работил в римската администрация. Той можел да използва пръстена за удостоверяване на документи, предавани на Пилат Понтийски.

Ако тази интерпретация е вярна, находката позволява да се надникне не само в живота на самия Пилат, но и в ежедневната работа на неговата администрация.

Пилат Понтийски управлява Юдея приблизително от 26 до 36 г. от н.е. – в период, когато системата на римското управление на провинцията все още се оформяла. Новото изследване може да свидетелства, че в тази система важна роля са играли не само римските граждани, но и местните жители, както и хора с по-нисък социален статус.

Faktor.bg

Сподели:
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Коментари (0)