Загива партизанчето Митко Палаузов, комунистите го превръщат в икона

На 1 aприл 1944 година е убито партизанчето Митко Палаузов - един от най-митологизираните образи от годините на светлия комунизъм. Изследователи твърдят, че от героичната му история истинска е само датата на смъртта му – 1 април. В действителност се оказва, че Митко Палаузов - обявен за икона по времето на социализма, е жертва на нелеп инцидент. Историите за героични битки и сражения, за подвизи и саможертва нямат нищо общо с реалността и са част комунистическия фолклор. Реално Митко Палаузов е бил превърнат в мишена от родителите си Трифон и Ганка, които по силата на всички закони са обикновени терористи. 

Най-сериозното развенчаване на мита за детето партизанин прави в годините на демокрация прероденият му брат, който също се казва Димитър. В телевизионно интервю преди години той признава:

"Тогава такава беше пропагандата. На тогавашната власт трябваха герои. Баща ми Трифон трудно преживяваше това. Последните години избяга от Габрово. Той се махна оттук, защото по никакъв начин не се разбираше с властта, но нямаше и какво да му направят, тъй като синът му е национален герой, а той самият партизанин. И затова го търпяха до последно. През последните пет години отиде в рожденото си село, построи си една вила и в Габрово идваше отвреме навреме".

Вторият син на Трифон Палаузов разказва още за нелепата съдба на брат си: "Когато жандармерията разбира, че баща ми - партизанинът Трифон Палаузов, е в Балкана, започват да малтретират съпругата и сина му. Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в чудо и взема и ги вдига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани. При битката при Балван трима човека само са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, баща ми и командирът на отряда. Пленяват доктора, измъчват го много жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. Жандармерията се вдига, обгражда мястото, хвърля бомби. След два дни баща ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета и оставени така. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно ориентирано. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа".

Интересен е фактът, че още в първите години след комунистическия преврат червеният писател Марко Марчевски се заема чрез идеологическата пропаганда да превърне Митко в светиня на комунистите, използвайки внушенията на съветските образи като Павлик Морозов и Александър Матросов.

През 1951 г. Марчевски пише първия героичен епос за Митко Палаузов, а книгата става задължителна за образователната система.