Димитър Попов

Борисов пак направи много странен ход: след протеста срещу бюджета той се отказа да го защитава и поиска от Желязков нов бюджет. Това е втори случай на негов обратен завой в последните два месеца. Първият беше когато напразно обеща да включи ДПС в коалицията. 

Дали сега виждаме емоционална реакция на човек, на който нервите му не издържат, или става дума за обмислен ход, остава загадка. Обикновено Борисов не прави такива ходове без да има основателна обективна причина, често свързана с политическото бъдеще на партията му. 

От кого се уплаши всъщност Борисов за да изтегли бюджета? 

Отговорът на този въпрос идва като видим кои протестираха срещу него.

Там бяха работодателите, които са против повишената осигуровка и увеличения данък дивидент. Това беше тяхното формално несъгласие с бюджета обаче. Неформалното е друго – те са 

против голямото увеличение на заплатите и пенсиите

 за догодина. Това е проблем за тях, защото предполага по високи осигуровки, по висока база за средната работна заплата в страната, по трудно намиране на работна ръка. Особено ги притеснява обвързването на минималната със средната заплата и скока на доходите в бюджетната сфера. Вече има чиновници с високи заплати, които се конкурират със заплатите в частния сектор. Това увеличава и цената на работната ръка, което задължава работодателите да дават повече пари за да задържат своите работници. 

Голямата група на протеста бяха ППДБ, които са недоволни от макрорамката на бюджета. Бюджетът е правен първо в разходната част, където е раздадено на всички социални групи по нещо, а след това е нагласявана и приходната му част, за да покрие разходите, оплакаха се те. И тъй като приходите са малко, управляващите ще ги покриват с нови дългове за държавата. 

На протестите бяха също хората на Възраждане, МЕЧ и Величие, които са срещу този бюджет, защото е направен в евро.

 Без да го крие, Костадинов вече обясни, че те са готови да свалят правителството заради бюджета и очакват оставката да доведе до 

блокаж на еврозоната

В протестите се включиха и хора на президента Румен Радев, който ги подкрепи чрез Илияна Йотова късно през нощта. Неговата мотивация е ясна – той иска сваляне на това правителство, за да го замени със служебно и да си отвори път за своя партия на предсрочни избори. Вероятно си прави сметки и около еврозоната, която би могъл негласно да стопира.

На място беше и Васил Божков, който се говори, че е финансирал събитието и е изпратил свои агитки в челните редици, с указание да търсят сбиване с полицаите. Обикновено пострадалите след такъв протест стават и международна новина, така че това трябва да е била истинската цел на неговото участие.

Накрая там бяха и медиите, но не като наблюдатели. Големите телевизии дадоха заявка, че ще участват в тези протести като подстрекатели, организатори, пропагандисти и пряко протестиращи дори. В това няма нищо ново, естествено. Всяка медия си има своя политика и свои спонсори, които я диктуват. Проблемът е в друго – обществените 

БНТ и БНР са под контрола на президента

 и в момента там няма да чуете и дума срещу него. Двете национални телевизии, които според различни доклади за медийната среда в България все още имат неясни собственици, са с много ясна редакционна политика в полза на ППДБ и на Румен Радев. Като добавим медиите от кръга Капитал, както и мощния НПО сектор, близък до ППДБ, можем да го кажем направо - медийната среда в България се контролира от опозицията.

Необичайно е за Балканите властта да работи в изцяло враждебна медийна среда. У нас обаче това е факт, а по време на протести телевизиите са мощен инструмент за създаване на обществено недоволство и дори непоносимост към всяко управление.

Като сложите накуп всички участвали в протеста на жълтите павета, и като знаете, че всички те мразят Борисов и Пеевски, не ви ли прилича това на мащабен заговор за сваляне на правителството?

ППДБ и Радев в последно време стоплиха отношенията и дори се заговори за единодействие по много теми. Неочаквано за мнозина, ППДБ подкрепи ветото на Радев срещу смяната на шефа на ДАНС и останалите специални служби, а генерал Атанасов открито поиска ГЕРБ да не назначава врага на Радев – Деньо Денев за шеф на ДАНС.

Радев и Възраждане също се сближават веднага след посещението на Костадинов в Москва. МЕЧ и Величие пък, въпреки баталните си сцени и въпреки акцията на службите срещу офисите и къщите на Ивелин Михайлов, пак намират общ език на площада. Като прибавим и работодателските организации, където са видните братя Домусчиеви и други бизнесмени с достатъчно пари за да финансират многолюдни протести дълго време, заговорът изглежда като сериозна завера, която може да дестабилизира страната до два-три месеца.

Вероятно затова реакцията на Борисов беше бърза и недвусмислена – той даде заден ход и започна преговорите със заговорниците отново. Това изглежда и най-вероятната причина за обрата около бюджета.

Какво може да се очаква сега? 

Вероятно разговорите ще зациклят, а догодина ще се изпълнява тазгодишния бюджет, което изглежда и най-разумното решение в тази среда на взаимно непоносими партии и лидери. Нов бюджет едва ли ще бъде договорен скоро, а това ще означава замразяване на заплатите и пенсиите догодина. Има и добра страна – няма да се пипат данъците, няма да има изкуствено завишени приходи, няма да има и двоен данък върху дивидента. Борисов вероятно ще прехвърли вината за това на опозицията, която блокира неговия бюджет, но това едва ли ще го направи лесно в тази враждебна медийна среда.

Проблемът е обаче, че неговия метод на балансиране между освирепели и взаимно непоносими играчи, става все по-неуместен и труден за изпълнение. Отстъпиш на този, после на онзи, третия вече ти диша във врата, а четвъртия ти иска всичко или нищо…Не е ясно например как ще реагира Пеевски на сегашното отстъпление пред Радев и компания. Не се знае как синдикатите ще приемат замразената минимална заплата догодина. Освен това плонжовете на Борисов пред ППДБ стават толкова много и толкова нелогични, че той вече прилича на зависим от тях, а не от Пеевски.  Вътрешната опозиция в ГЕРБ също се изприщва от обратните завои на техния шеф, които поставят всички в „небрано лозе“. Да не говорим за електората, който е втрещен от неговите компромиси с врага Радев и от страха му пред мижавите протести в София.

В такава среда е много вероятно Борисов да хвърли кърпата далеч по-рано от очакваното, а предсрочните избори през следващата година така или иначе са задължителни.