Само часове, след като лидерът на ДСБ Радан Кънев публикува политическите си откровения за ролята на Реформаторите в настоящото управление, бившият син депутат и екс шеф на Комисията по национална сигурност Николай Слатински опроверга със съмнения думите на политика:

Твърдение 1: „Наложихме непознат стил на управление: Стилът на преговорите и компромиса.“

Съмнение 1: Преговорите и компромисите не са Цел, те са средство. А преговори и компромиси като цел да се запази на всяка цена управляващата коалиция – това го наблюдавахме и при правителството НДСВ-ДПС, и при правителството БСП-ДПС-НДСВ и при правителството ДПС-БСП…

Твърдение 2: „Темата на политическата есен не са местните избори, а държавният бюджет.“

Съмнение 2: Това звучи като вдигане на бял байрак преди местните избори и отписването им, въпреки огромното значение на местната власт в една демокрация, при това държавният бюджет за следващата година, ако бе стратегия, вече щеше да бъде обект на сериозни сблъсъци, а за него няма ни вопъл, ни стон и най-вероятно отново ще бъде направен по традиционния начин – сходна процентна промяна навсякъде и възнаграждаване на някои силно свързани с олигархията и партийните каси пера; най-важното, горното твърдение е от типа или-или, то противопоставя, а такава опция няма, релацията е и-и – темата на политическата есен са И местните избори, И държавният бюджет.

Твърдение 3: „Реформаторският блок се оказа в центъра и на атаките на мафията.“

Съмнение 3: И в какво се състои централното място в атаките на мафията? Мафията атакува, когато интересите й са засегнати, лидерите й са осъдени, финансите й са отнети, а въведените норми и работещите институции правят възстановяването й от понесените удари невъзможни. Докато у нас нито на олигархията е накривена шапката; нито поне един мафиот не само не е осъден, но не е и назован по име; присвояването на еврофондове и пари от държавни поръчки нараства; контрабандата процъфтява, бизнесът – среден и малък продължава да бъде рекетиран? Освен ако под мафия не се разбира в това твърдение част от силно разочарованите от историческите компромиси гласували за РБ български граждани (а това, следователно, ще причисли и мен към мафията)…

Твърдение 4: „Реформаторите не се купуват и не се продават.“

Съмнение 4: То е опровергано частично от самия автор на текст – „допуснахме компромиси с принципите си и … партизанските борби вътре в блока да отслабят експертния ни потенциал, да обградят министрите ни с партийни кадри, вместо с най-добрите експерти в страната, организациите ни да ламтят за партийни назначения.“ Вероятно ламтенето за партийни назначения е изцяло безкористно, ей така, едната партия в РБ да изпревари с едни гърди другата… Или е наместване около държавната баница… Не знам, имам опасения, че с това твърдение авторът си криви душата или не знае какво става в центъра и по места, няма ама никаква информация как редица назначения на реформаторите автоматично правят назначените подобни на представителите от другите партии в коалицията – ламтящи за бързо оправяне на материалното положение и банковите сметки… Или това не се брои за купуване и продаване?

Jet lag е преведено на съответния сайт като буквално „закъснение на полета“. А аз бих уточнил, че всъщност става дума за известното изместване на ритмите (психологически, емоционални, физиологически и физически) у човека, прелетял над океана, заради часовата разлика. И в този смисъл си припомням препоръката на един виден наш музикант и политик от началото на Прехода – той ми каза следното: 

Като се прибереш от Америка, не бързай да даваш интервюта

и да пишеш статии, а три дни хубаво се наспи, ела на себе си, събери си мислите и едва тогава се отдавай на нЕкои съображения…

Но аз не винаги се вслушвах в думите му. И затова от личен опит знам, че когато човек твърде често започва да си съчинява една нова реалност, той постепенно заживява в нея и губи връзката с … реалната реалност.