Видно е още, че проектът за защита на езика е в щастлив унисон с мисловността на старите другари от БСП, национализма на ВМРО и на турбопатриота Волен и Атака
Юлиана Методиева
Отдъхнах си. От парламентарното гласуване на законопроекта за българския език стана ясно защо новият/стар президент Илияна Йотова има за свой авторитет Любен Корнезов! Стана също така ясно, че следствие на приетия на първо чете закон на Костадинов, България остава по-малко европейска за правата на гражданите си. И между двата факта има логическа връзка с потенциал да се превърне в историческа, уви.
Не се смейте! Защото през 1999 политическата физиономия на законодателите ни изглеждаше по-скоро приветлива към ценностите на Брюксел. Прие Рамкова конвенция за защита на националните малцинства(РКЗНМ), което се превърна в страхотна новина. Старата концепция за асимилиране на всичко "чуждо", на останалите етноси, които не бива да се пречкат в краката на мнозинството, намери своя силен европейски правен инструмент. Имаше защо. Приблизително един на всеки седем се самоопределят като роми, турци, помаци, колкото и на националистите да не им харесва това.
От 19 април насам се говори как Прогресивна България е по-скоро консервативна отколкото лява. Нещо като крокодилът, който е повече зелен отколкото дълъг. Мнозинството гласува закона за българския език, с което затвърди подозрението, че
ще се нормализира национализмът
на воеводите от ВМРО, така също и на турбопатриота Волен и Атака. Видно е още, че проектът за защита на езика е в щастлив унисон с мисловността на старите другари от БСП (ще се върна на това после). Привиждат им се българи навсякъде. Гореспоменатите малцинства - кучета ги яли.
След консенсуса за законопроекта (гласуван и от 18 депутати от ГЕРБ-СДС, двама от ПП, 1 от ДБ, ДПС не гласува), неорганизираните в одиозната партия на Делян Пеевски турци силно се разтревожиха. И не само те. Ромът, арменецът, евреинът, хората, чийто майчин език не е българският, разбраха, че може да се наложи да искат разрешение или изключение, за да изпишат на своя език табелата над читалището си. Защото Народното събрание им обърна гръб. Отново ги
направи невидими, втора ръка,
трябва да се молят за правата си.
Какво излезе вчера, ноември 2026 година? Излезе, че 27 години след ратифицирането на РКЗНМ България продължава да не разбира, че защитата на българския език не изисква заличаване на езиковото многообразие! Че освен национална идентичност, суверенитет и защита на културата, има потребност от реално равноправие и гаранции за участието на малцинствените общности в обществения живот.
Гласуването в подкрепа на това
законодателно мракобесие
е резултат на персоналния конформизъм на всеки отделен народен представител. Той е като по учебник. Вносителят "Възраждане" с основен парламентарен подръжник ПБ са избрали тема с висока символна стойност и с привидно безспорна обществена легитимност! Как ще дадеш отрицателен вот, да не си луд да бъдеш представен като противник на защитата на българския език?
Впрочем, когато казах, че отвчера сме с по-малко Европа за правата и свободите ни, имах предвид следното.
Когато държавата въвежда държавен стандарт за кирилицата и задължителни правила за надписи, табели, съобщения, медии и международни събития, тя не регулира само българския език. Тя регулира и видимостта на всички останали езици! Затова и Европа искаше да спазваме
принципа за недискриминация
Е, голяма работа какво казва Брюксел. В предизборното студио на Дачков/Карбовски (новото „Работническо дело“) Йотова изведе своето верую. Без началници от ЕП, край на безропотното слугуване, край с Йесмен.
Много вероятно е този консенсус да доведе
до дела за нарушени права в Страсбург.
Защото депутатите на заплата от данъкоплатците, сиреч от всички нас, не само българи, но роми, турци, евреи и арменци, превърнаха езика в инструмент за демонстриране на национална лоялност! Те заложиха без да им мигне окото контрол върху публичното пространство. Дали пък не са замислили езикова полиция?
Да се върнем на Илияна Йотова
и нейният незаобиколим авторитет юристът Корнезов.
Тази дъвка закон за българския език е още от 2011 година. Тогава се внасят два проекта за Закон за българския език – единият от Любен Корнезов от БСП, другият от Огнян Стоичков и Станислав Станилов от „Атака“. Разглежда ги парламентарната комисия по правата на човека. Понеже времената тогава са сравнително по-добри в демократично отношение, двата законопроекта са отхвърлени на първо четене в пленарната зала. Но пък тихият възторг на президента Йотова от законотворческия национализъм на Любен Корнезов тлее в душата й, за да получи публичност по време на най-гледания дебат по БНТ в навечерието на изборите.
Още от България
Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС
МС одобри инвестиция за завод за барут в Бодрово - не е ясно кой е инвеститорът
По-рано германската компания „Райнметал“ предложи два проекта за подобни заводи, за които премиерът Румен Радев заяви, че „няма пари“
Симеон Дянков: Бюджетът за 2027 г. има и сериозни проблеми
Той коментира и критиките на опозицията за неразписани средства за инфраструктурни проекти, като уточни, че подобни пера присъстват във всеки бюджет