Владимир Перев

Руският дух на безумието върлува из цяла Македония. Това е духът на имперска Русия, на който толкова много се надяваха нашите предци, който по-късно се превърна в духа на Съветския съюз, а днес е окончателно оформен и въплътен в образа и действията на престъпника Путин. Дедите ни не са знаели за мрака, тъмнината и насилието на имперска Русия, чрез Голи оток са разбрали за проклятието на комунизма, затова днес виждат престъпната роля на един побъркан ум, който воюва с целия напреднал свят. Като начало, жертва на войната е Украйна, но ако тя падне, жертва ще бъде цяла Европа и по-голямата част от пренаселената Азия.

Нашето поколение разбра престъпленията на източните деспоти, но не си научи урока. Комунизмът/източният социализъм, с фалшивата си реторика за равенство, права и демокрация, замъгли възгледите на цели общества. Ето защо днес имаме изкривена представа за историческите личности и тяхната роля в съвременния свят. И когато нещата не вървят според измислената политика на управляващите, те прибягват до най-големия абсурд - приемането на нелогични закони като израз на собствените им изкривени представи за реалния, европейски свят, в който живеем.

Македония ще приеме закон, който ще определи кои имена могат да носят неправителствените организации и кои няма да бъдат позволени, защото уж били фашистки и "гражданите били обидени, а обществото било обезпокоено". Това трябва да се види и след това да се видят резултатите. Веднъж, преди около двайсетина години, Владимир Панков от Охрид сформира сдружение с името на Иван Михайлов, наречено „Радко“, и властите, олицетворени в съдебната система, го забраниха след петиция на жена съдия (в последните години ) и адвокат. Владимир Панков води процес, така че накрая Европейският съд отмени актовете на македонските съдилища и Македония беше задължена да 

пререгистрира сдружение "Радко"

От правна гледна точка вече има прецедент в Страсбург, така че всяко такова решение или закон ще падне пред Европейския съд.

Най-малкият проблем са обвиненията към някои исторически личности, че са фашисти, нацисти или подобни глупави изказвания на македонски държавници. Процесите в Нюрнберг, Токио, София, Белград и Рим отдавна са приключили, там вината е определена и присъдата е произнесена. Македония не може, нито пък някой в Европа ще й даде шанс да започне отново такива процеси. Това е решен въпрос.

Това, че "гражданите са обидени и обществото е обезпокоено" са просто изявления на една  комисия без никакъв авторитет и евтино политическо моделиране на една бивша депутатка. Ако някой се потруди, само за няколко минути може да намери поне стотина души, които са "обезпокоени и обидени" от образите на Йосип Броз Тито, Лазо Колишевски, Едуард Кардел, Тодор Живков, Ленин и редица други. убийци на своите собствени народи, но въпреки това някои институции все още носят техните имена, а медиите се позовават на тяхното"славно и богато" минало! И Боже мой, хората се притесняват от имената на тези хора, защото много добре знаят колко техни роднини и приятели са били преследвани, колко семейства са очернени и колко кариери са били унищожени. Поне за това четем всеки ден.
В цялата тази каша от завист, омраза и кариеризъм необичайно и неостаряващо звучат изявленията на министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски. В предаване по македонската национална телевизия, той в първо лице единствено число "осъди създаването на подобни клубове“ и съобщи че се търсят, „механизми за защита на гражданите, които са с  наранени чувства и затова се сформира специален орган".

Казано на народен език, министър Спасовски 

"сгреши църквата, в която ходи, да се моли“

Подобни изявления не са от неговата юрисдикция. Това е работа на прокуратурата и съда! Такива изявления, могат да дадат и партийни лидери, но те имат за цел само тяхното издигане на партийната сцена, дори и чрез сеене на омраза.

Времето, когато първите полицаи в държавата правеха политически изказвания, отдавна отмина, а новите се научиха, че полицията трябва да се въздържа от подобни изказвания, още повече, ако са в първо лице единствено число. Това е унаследено мнение от социалистическо-болшевишката традиция на управление, която владее чрез всяване на страх сред хората, но тези, които дават такива изявления, "първите полицаи" обикновено завършват зле. Нека си спомним съдбите на Ягода, Ежов, Берия, Кочи Зодзе, Александър Ранкович, нашия Абаз, немците Канарис, Калтенбрунер и много други. Между другото, Вишински остана жив, а някои германски национални прокурори също останаха живи. Министърът на вътрешните работи е длъжен да се грижи за безопасността на целия народ и държава, на всички лица и организации и да арестува по нареждане на съда или прокуратурата. Всичко друго е автокрация, която никога не свършва добре. Политиката трябва да е извън полезрението на Спасовски. В момента, в който неговите бивши колеги и някои от споменатите по-горе предшественици навлязоха във водите на политиката с речника на полицията, те пострадаха жестоко. Това не трябва да се случва с нас, с Македония, тук и сега. Българските и всякакви други културни клубове, паметници и имена на институции не трябва да се разглеждат от първия полицай. Той действа по поръчка на съдебната власт и е неприятно да дава политическо или каквото и да е друго лично мнение.

Не се заблуждавайте, македонското събрание никога няма да приеме закон, който да забрани използването на определени имена като имена на клубове и организации, още по-малко, че той ще важи със задна дата. Все още имаме политици, които искрено искат да отидат в Европа. Някои бъдещи полуграмотни политици предлагат, закона да се прилага "ретроградно". Правилно! 

Това ще бъде ретрограден закон във всеки смисъл и Европа ще го осъди

Никой в Европа няма да позволи такова петно да падне върху образа на цар Борис Трети, Ванчо Михайлов или Фердинанд Първи. Законът няма да оживее, така че Спасовски и разтревожената бивша депутатка, ще останат само с мислите и тревогите си.

Македония и ние, македонците, сме в много трудна, несигурна ситуация. Затова сме длъжни да се грижим за своите прояви, за единството между желания и възможности. Всичко останало води до грешки, а те водят до катастрофа. За илюстрация един "проклет европеец от български произход" ми изпрати следното иронично писание, което според мен заслужава да бъде публикувано в оригинал. „Предлагам следващият културен клуб, който ще открием в Македония, след новоприетото македонско законодателство, да наречем на името на Красимир Каракачанов. Той не е фашист, той е комунист, свързан родствено с БЗНС. Нито е македонец, нито е българин, а е турко-влах. Няма спор относно самоличността му и лявата му политическа принадлежност, т.е. напълно отговаря на условията за мултикултурализъм и европейски стандарти“.

На всичкото отгоре този европейски приятел ми изпрати и съответно/същото изказване на бившия ни "първи разузнавач" Слободан Богоевски (със снимката му), в което наистина се говори за някакъв турско-влашки произход на (не)любимия Каракачанов. . Не ги разбирам тези расови теории и теориите за "кръв и плът", но също така прочетох, че по времето, когато е учил в Скопие, е бил вербуван от УДБ за сътрудник.

Знам много неща за Каракачанов, но не знам да е учил в Скопие. Не е изключено да е бил вербуван по някакъв начин от УДБ, никой професионалист не служи само на една служба. Спасовски трябва най-добре да знае тези правила. Така че има шанс името му да бъде "подкрепено" от някои структури у нас, в знак на признателност на Македония за неговата дейност.

Опасно е да се приемат закони, в които имената са зачеркнати. Опасно е за страната, която ги носи, опасно е за бъдещите пътища на тази държава. Най-опасно е, ако прави това първият човек на полицията. Тези ходове винаги имат трагични последици.

Тираничната сянка на Путин е надвиснала над главите ни

Огорчената бивша депутатка и министърът трябва да се запитат, дали ние сме огорчени и дали им пречи нашето фалшиво русофилство, така нагло проявено в самия парламент.

Имената на загиналите, каквито и да са били, нямат последствия. Реалността е ужасна, а пропагандата на някои политици не ни води в спокойни води! Време е министър Спасовски да започне да се занимава с реални лица, прояви и организации, да обърне внимание на себе си и обкръжението си. Оставете мъртвите в паметта на тези, които искат да ги помнят. Това е просто едно чувство!