Единодушно комисията по здравеопазване в Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, съобщиха от здравното министерство, цитирани от БТА.

С него се регламентира редът за установяване на липса на лекарства при паралелен износ. Изпълнителната агенция по лекарствата вече ще може да издава забрана или ограничаване на износа на липсващи за българските пациенти медикаменти. За първи път ще бъде създадена информационна система, която ще следи движението на лекарствените продукти.

Предвиждат се по-високи санкции, при извършване на нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък, като за търговците на дребно глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв. при първо нарушение и от 25 000 до 35 000 лв. при повторно нарушение , а при търговците на едро имуществената санкция е в размер на от 10 000 до 25 000 лв., и при повторно нарушение - отнемане на разрешението за търговия на едро със заповед на ИАЛ. За всеки, който извърши износ на лекарствени продукти в нарушение на разпоредбите за износ на лекарствени продукти от закона, е предвидена глоба, съответно имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
В рамките на блиц контрол в НС министър Ананиев е отговорил на депутатски въпрос относно ползването на военни въздухоплавателни средства за нуждите на МЗ.

"В момента Министерството на здравеопазването извършва медицински полети, ползвайки военния самолет "Спартан", като за миналата година случаите, за които е бил ползван, са девет. Към министъра на отбраната е създадена междуведомствена комисия, която има за задача да изготвят план как част от 8-те "Кугър", които трябва да бъдат ремонтирани, да бъдат преоборудвани за нуждите на МЗ", е коментирал Ананиев.

МЗ има за задача да определи каква техника и медицинска апаратура са необходими за оборудване на хеликоптерите, които ще ни бъдат предоставени. Експерти от Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите ще направят разчети на сумите, които са необходими за ремонтирането и преоборудването на машините.

Относно обучението на парамедици Кирил Ананиев е обяснил, че то се провежда в 20 лицензирани центъра в страната, като два от тях са разкрити на територията на лечебни заведения - ЦСМП София и УМБАЛ Русе. След като през 2016 г. бяха приети държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия парамедик, обучението се провежда в три степени на квалификация, като според степента ще осъществяват дейности по оказване на първа помощ, свързани с първоначална оценка на състоянието на пациента, поддържане на жизнените функции и осигуряване на специализиран транспорт до лечебно заведение. "Парамедиците ще могат да работят и в центровете за спешна помощ", заяви здравният министър. 46 парамедици са обучени по програма на Министерството на труда и социалната политика и от тях вече има назначени в спешните центрове в Кърджали, Пловдив, Разград, Смолян и Търговище. 37 са местата за парамедици за 2018 г., обявени от центровете за спешна медицинска помощ на територията на цялата страна.

На въпрос за дълговете на лечебните заведения, здравният министър е коментирал, че общият размер на задълженията на държавните болници към 30 ноември 2017 г. е 439 млн.лв. Спрямо края на 2016 г. нарастването на задълженията е с 22 млн. лв., или 5,25 на сто. Най-голям дял в общите задължения имат едноличните акционерни дружества - 245 млн. лв. Общият размер на просрочените задължения на всички лечебни заведения с над 50 на сто държавно участие към 30 ноември 2017 г. е 157 млн. лв. Нарастването спрямо 2016 г. е със 7 млн. лв., или 4,5 на сто. Към края на 2017 г. общите задължения на общинските болници възлизат на 98 млн. лв. Спрямо 2016 г. увеличението е с 6 млн. лв., или 6,12 на сто. Просрочията са за 43 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече спрямо 2016 г., или 2,3 на сто.