Пиродни бедствия – пожари, наводнения, бури и снеговалежи – поставят под въпрос готовността на домакинствата у нас да се справят с щети. Повечето българи обаче не застраховат имуществото си, освен ако не са задължени от банка при кредит. Това обясни Пламен Данаилов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застраховане и надзор“.

Той добави, че хората, чиито домове са били засегнати от наводненията, ще получат обезщетения, ако имат валидни застраховки, покриващи риска от наводнение.

„Ако имат откази, призовавам ги да се обърнат към Комисията за финансов надзор. Ние можем да даваме задължителни указания към застрахователите“, каза Данаилов.

Зам.-председателят на КФН призова компаниите да разглеждат с приоритет случаите на хора, чиито жилища са основни, особено с настъпването на зимата.

Ако обектът е бил застрахован, застрахователят е поел риска и трябва да изплати обезщетение, независимо от евентуални липси в документацията.
„Щом застрахователят е приел да застрахова този обект, отговорността остава негова“, подчерта Данзилов.

Ако има спор относно размера на изплатената сума, първата стъпка е сигнал до КФН, а окончателното решение може да бъде взето от съда.

По думите на Данилов, застраховките на имоти в България са изключително малко, особено когато не са задължителни.

„Основно българинът застрахова автомобила си – около 70% от пазара е автомобилно застраховане. Те са и задължително. За здраве и имущество застраховките са много редки“, коментира той.

В Западна Европа обаче подобни полици са много по-разпространени, а системите са допълнени от държавна подкрепа и климатични/катастрофични фондове, които покриват големи щети.

Обсъжда се и в цяла Европа да има задължителен характер застраховането на дома с оглед на случващото, все по-често има някакви природни бедствия, които засягат имуществото.

Данаилов обясни, че това е само идея, но с времето и това ще се случи вероятно у нас.

Според Данилов няма пряко увеличение на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В дългосрочен план обаче по-високите обезщетения неминуемо ще доведат до по-високи премии, както е в съседни и западноевропейски държави