Новият шок от президентството на Доналд Тръмп през 2025 г., в глобален контекст, белязан от разпространението на големи кризи, изглежда потвърждава и ускорява упадъка на демократичните системи, с които западните общества се хвалят през последните години.

В Съединените щати, както и в Европа, сме свидетели на масово възраждане на популизма, който се проявява по всички теми: институционални кризи, ерозия на социалните права и свободата на словото, нарушения на международното право, изоставяне на борбата срещу изменението на климата...
Крайнодесните партии достигат нови висоти в урните и в социологическите проучвания. Те влизат в пряка битка за власт с традиционните партии – битка, която все по-често се обръща в тяхна полза, превръщайки ги в ключови играчи в различни коалиции и им позволява да налагат рамката на политическия дебат.

Краят на старата двупартийна система

В Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която открито демонстрира неонацистки позиции, получи 21% от гласовете на последните федерални избори през 2025 г. – двойно повече спрямо резултата си от 2021 г. И макар да зае второ място, възходът ѝ се дължи на очевидния спад в подкрепата за традиционните партии – Християндемократическия съюз (ХДС), който излезе начело, и Социалдемократическата партия (ГСДП), които дълго време доминираха борбата за канцлерския пост.

В Нидерландия Герт Вилдерс, лидерът на антимюсюлманската и антиимиграционна Партия за свобода (PVV), постигна относително мнозинство още през 2023 г. Скандинавия също не прави изключение: в Швеция яростно антиимиграционна партия стана втора политическа сила и осигури подкрепа за сегашното малцинствено правителство, а във Финландия в управляващата коалиция влезе дяснопопулистка формация.

Във Франция сериозната политическа и институционална криза, предизвикана от президента Еманюел Макрон след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., доведе до поредица от правителства, идващи основно от редиците на крайната десница, въпреки изборните резултати, които дадоха предимство на лявата коалиция Nupes. Парламентарният дневен ред сега се доминира от теми като сигурност, антиимиграция и ултралиберални икономически политики.

Обединено кралство: възможно ли е двупартийно споразумение?

„В демокрациите по света партийната система изглежда е в лошо състояние: доверието в партиите е ниско, поляризацията е висока, а изборите се възприемат като екзистенциална битка, а не като нормален демократичен процес. Еквивалентите на демократите и републиканците в много страни – партиите, доминирали политическия живот след Втората световна война – преживяват сходен упадък. Някои са на ръба на изчезване. Популистките партии печелят позиции навсякъде“, отбеляза журналистът Идрис Кахлун от „Атлантик“.

Политологът Елмър Ерик Шатшнайдер пише още през XX век, че „съвременната демокрация е немислима без партийна система – състоянието на партиите е най-добрият показател за състоянието на един режим“. И тъй като традиционният двупартиен баланс се разклаща в полза на популистки и авторитарни сили, самата демократична система започва да ерозира.

Френската демокрация е на ръба на саморазрушение

Възходът на движението MAGA в САЩ, Националното обединение във Франция и АзГ в Германия показва дълбока трансформация. Традиционните партии се борят да мобилизират своите избиратели на фона на многопластови кризи, растящо неравенство и все по-голяма пропаст между елитите и широката общественост. Така радикалните партии процъфтяват върху това, което ирландският политолог Питър Меър нарича „демократичен вакуум“ в труда си Управляване на празнотата: Изпъкналостта на западната демокрация.

В книгата Кухите партии Даниел Шлоцман и Сам Розенфелд използват термина „кухи партии“, за да опишат „твърди черупки, белязани от междупартийни изборни конфликти“, зад които стоят дезорганизирани партийни ядра без истинска лоялност и без съгласувано политическо действие. Тази липса на легитимност води до растеж на радикализирани фракции, подхранвани от разочарованието на част от традиционния електорат./ БГНЕС