Даниел Сървър*

Миналата седмица сръбският парламент одобри новото правителство на страната. Съставът и програмата представляват нов завой към етнонационалистическата и антиевропейска десница.

Кабинетът включва санкционирани от САЩ министри, както и откровени русофилски подмазвачи. Да не говорим за министър-председател, който ръководеше сръбското министерство на отбраната през миналата година, когато то беше съучастник в терористична атака в Северно Косово, отвличане на косовски полицаи и бунтове срещу миротворците, водени от НАТО. Милош Вучевич вече подчерта желанието на Сърбия за добри отношения с Русия и отказа си да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва.

Президентът Вучич не оставя много възможности на онези, които твърдят, че Сърбия се е насочила на Запад. През последните месеци той демонстративно се срещна с бъдещите диктатори на Унгария и Азербайджан, както и с твърде реалните авторитаристи, управляващи Беларус, Русия и Китай. Вучич не крие амбицията си да разшири властта си до контролираните от сърбите 49% от Босна и Херцеговина, цяла Черна гора и северната част на Косово, където има сръбско мнозинство. Освен това през декември Вучич ръководеше гротескно несправедливи национални избори и фалшифицирани общински избори в Белград, които накараха Freedom House да понижи оценките за демокрация на Сърбия.

Защо Европа и САЩ се заблуждават

Въпреки всичко официалните лица в САЩ и Европа са готови да толерират и дори да възнаградят Вучич. Някои от тях се опасяват, че алтернативата може да е по-лоша. Други не искат да признаят провала на тригодишното лековато отношение към Вучич. Трети си представят, че трохите, които той раздава в западна посока - сърби с косовски номера и документи за самоличност - предвещават подобрение по по-важни въпроси. Снарядите и патроните, които Сърбия изпраща до Украйна, може да повлияят на някои от тях, но със сигурност подобни количества - ако не и по-големи - се насочват към Русия.

Но самозаблудата е голяма част от тази история. Вучич даде ясно да се разбере, че няма да изпълнява споразуменията, които САЩ и ЕС смятат за правно обвързващи. Белград се противопоставя на членството на Косово в Съвета на Европа. Въпреки ползите, които биха могли да произтекат за косовските сърби. Със сигурност интелигентните американци и европейци разбират, че сръбското участие в ученията на НАТО генерира значителен поток от разузнавателни данни за Русия. Но за да се направи нещо по отношение на неправомерните действия на Сърбия, се изисква тежка политическа работа. Защо да се заемате с това, ако никой над вашата заплата не възразява срещу политиката "да си затваряме очите за злото"?

Възможност за промяна

Скоро ще се появи възможност за по-ефективен подход. Длъжностните лица, които създадоха политиката " не виждам злото", се отправят към друга посока. Според слуховете специалният представител на ЕС Мирослав Лайчак и заместник-помощник-секретарят на САЩ Габриел Ескобар се готвят да се оттеглят. Те инвестираха много във Вучич и нямат какво да покажат насреща. Същото се отнася и за посолството на САЩ в Белград. Посланик Хил неведнъж е очернял косовското ръководство, докато е възхвалявал сръбското.

Новият ръководител на Европейското бюро на Държавния департамент Джим О'Брайън не е изпаднал изцяло в техния непродуктивен коловоз. Той е особено откровен по някои въпроси с Вучич. Но и той продължава да обещава на Сърбия напредък по отношение на създаването на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство в Косово, която Вучич възнамерява да използва като иредентистки механизъм за управление на косовските сърби.

Асоциацията изисква изпълнение на условията quid pro quo

Това е жалко. Косово обеща тази Асоциация в споразумение от 2013 г., което включваше признаване на валидността на косовската конституция на цялата територия на страната и ангажимент да се позволи на Косово и Сърбия да се присъединят към Европейския съюз поотделно и без взаимна намеса. Това беше равносилно на фактическо сръбско признаване на Косово, тъй като само суверенни държави могат да се присъединяват към Съюза.

Сърбия обаче се оттегли от тези ангажименти. Вучич даде ясно да се разбере, че не проявява по-голяма толерантност към признаването де факто, отколкото към признаването де юре. Той изтегли сръбските кметове, полицаи, съдии и други служители от институциите на Прищина в Северно Косово. Белград насърчи косовските сърби да бойкотират последните общински избори. Сърбия се противопоставя и на членството на Косово в Съвета на Европа и други регионални институции.

Проблемът е в демокрацията

Да се очаква, че Косово ще сформира Асоциацията без ползите, които Сърбия е обещала в замяна, е глупаво. През по-голямата част от последните пет години косовският министър-председател Курти заемаше лидерска позиция в косовската политика. Няма да има по-бърз начин той да я загуби от това да даде Асоциацията на Сърбия, без да получи нищо в замяна. Вероятно му предстоят избори през следващата година. Да се очаква от него да извърши политическо самоубийство, за да угоди на Белград, е дипломатическа заблуда.

Разбира се, същото се отнася и за президента Вучич. Сърбия може и да върви към автокрация, но все още не е стигнала дотам. Малцина сръбски политици рискуват да кажат очевидното: че Косово е загубено и за Сърбия ще е по-добре да го признае. Основната опозиция на Вучич от години е по-яростна по отношение на Косово от самия него. За да се противопостави на политическите течения в Белград, Вучич ще трябва да прояви необичайна смелост.

Единственият начин за съживяване на Асоциацията е да се съживи и сделката от 2013 г. "quid pro quo". Това трябва да включва реално участие на сръбските граждани в управлението на Косово, признаване от Белград на конституционната и съдебната власт на Прищина в северната част на страната и прекратяване на противопоставянето на Белград срещу членството на Косово в международни организации. Тогава Курти ще може да се похвали, че е сключил добра сделка. Вучич би могъл да твърди, че е получил това, което Белград е искал. А САЩ и ЕС ще могат да твърдят, че са постигнали реален напредък в сближаването на Сърбия и Косово с евроатлантическите институции и ценности. /БГНЕС

*Даниел Сървър, професор в Училището за напреднали международни изследвания към университета Джон Хопкинс във Вашингтон