Западът е силен, а не слаб. Време е да обърнем курса и да се ангажираме с победата на Украйна, пише в статия на The Hill, цитирана от news.bg.

Войнолюбивите диктатори са сред най-опасните лидери на Земята. Както за гражданите, които управляват, така и за хората, живеещи в съседни държави. Не по-назад от тях остават слабите водачи, които им угаждат.

Компромисът се тълкува от войнолюбивите диктатори не като сдържаност, а като слабост. За тях всяка транзакция е игра с нулева сума. Те са окуражени не въпреки отстъпките, които им правим, а поради тези отстъпки.

Лошото поведение трябва да се наказва, а не да се награждава. Дори едно дете знае, че възнаграждаването на някого, който е извършил зло, само засилва лошото поведение. Същото се отнася и за недобросъвестните участници в международната политика.

На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. тогавашният руски премиер Владимир Путин се ангажира да изтегли руските миротворци от Грузия, разположени след Гражданската война в Грузия през 90-те години, по "ускорен график".

Вместо да изпълни този ангажимент, руската армия нахлу в Грузия на следващата година. Западът можеше да наложи опустошителни последици на Москва за нейната агресия. Вместо обаче да накаже Кремъл, Русия беше успокоена.

За да бъде ясно: разходите за спиране на руската агресия в този момент биха били незначителни в сравнение със сметката, която страни като Украйна и Запада са платили оттогава.

Френският президент Никола Саркози посредничи за прекратяване на огъня, което Москва никога не спази. Скоро след това Обама призова за "рестартиране" на отношенията с Русия. Германският канцлер Ангела Меркел награди Путин със Северен поток 1. Русия беше домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 г. Списъкът продължава и продължава.

Окуражен от немощта на Запада, Путин удвои своята агресивна външна политика. За да убие мечтата на Украйна за свободно и проспериращо евроатлантическо бъдеще, Русия нахлу в Донбас и анексира украинския Крим през 2014 г. - веднага след домакинството на Олимпиадата в Сочи.

Путин подходи хазартно и президентът на САЩ Барак Обама удари Русия само през пръстите. Западните санкции, наложени на Москва, бяха ограничени по обхват и мащаб. Европейците възнаградиха Путин със Северен поток 2. Русия беше домакин на Световната купа през 2018 г. Бизнесът продължи както обикновено, както Путин прогнозира.

Слабостта на Запада не беше експлоатирана само в европейския театър, но и в Близкия изток. През 2012 г. Обама предупреди, че Америка ще се намеси военно, ако Башар ал-Асад използва химически оръжия в Сирийската гражданска война.

Когато диктаторът на Дамаск прекрачи прословутата "червена линия" на Обама, САЩ не изпълниха предупреждението. Вместо това Обама и британският премиер Дейвид Камерън убедиха френския президент Франсоа Оланд, че правилният подход е да се сключи сделка с Асад.

Русия посредничи в споразумението. Сирия обеща да унищожи "всички" свои химически оръжия. Това не се случи. Атаките с химически оръжия на Асад продължиха поне до 2018 г. В крайна сметка за Путин и неговата общност от съмишленици диктатори "сделките" са просто думи, надраскани на лист хартия.

Окуражена от бездействието на Запада след първото нахлуване в Украйна през 2014 г., Русия се намеси в Сирия на следващата година. Путин помогна на режима на Асад и иранските терористи, като Хизбула, да убият до половин милион души, да оцелеят в сирийската гражданска война и да превърнат Сирия в наркодържава.

Години по-късно уязвимостта на Запада отново се прояви в Афганистан. САЩ се оттеглиха от Кабул, въпреки че пожертваха 2352 войници, инвестираха повече от 2 трилиона долара във военните усилия и прекараха две десетилетия в изграждането на държава, която се срина срещу талибаните за 10 дни.

Възприемайки Запада отново като слаб, Путин предприе втората си инвазия в Украйна по-малко от шест месеца по-късно. Русия възнамеряваше да превземе Киев в рамките на няколко седмици. Да се каже, че войната не върви добре за Москва, е подценяване.

Оттогава Украйна е унищожила приблизително 2200 руски танка. Разузнаването на САЩ изчислява, че руската армия е понесла най-малко 350 000 жертви. Само от октомври Русия е загубила повече от 220 превозни средства и близо 13 000 войници в битката при Авдиевка.

Хазартът на Путин се провали. Той надцени това, което руската армия е способна да постигне. Той подцени украинската смелост. Путин също така е разбрал погрешно президента Джо Байдън, който въпреки грешките си не е Буш или Обама.

Конфликт с големи мащаби се завърна на европейския континент за първи път след Втората световна война. Но това, което се случва в Европа, не остава в Европа. Като не успее да изгаси огъня, това, което започва като жарава, се превръща в огнена буря, която рискува да подпали останалия свят.

Паралелите между прелюдията към Втората световна война и днешната международна среда за сигурност са тревожни. Въпреки това Западът може да намали вероятността от световна война, без да пожертва нито един войник. Всичко започва с изоставяне на слабостта и ангажиране с победата на Украйна, вместо просто да гарантира нейното оцеляване.