Някога руските дипломати бяха ключова част от външнополитическата стратегия на президента Путин. Но всичко това се промени.

В годините, предшестващи пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, дипломатите загубиха своя авторитет, а ролята им се сведе до повтаряне на агресивната реторика на Кремъл.

Руската секция на Би Би Си пита бивши дипломати, както и бивши служители на Кремъл и Белия дом, как се е разпаднала руската дипломация.

През октомври 2021 г. заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд отива на среща в руското външно министерство в Москва. Човекът от другата страна на масата беше заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, когото Нюланд познаваше от десетилетия и с когото винаги се е разбирала.

Американските колеги на Рябков виждаха в него практичен, спокоен преговарящ - човек, с когото можеха да разговарят, дори когато отношенията между двете страни се влошаваха.

Този път нещата бяха различни.

Рябков прочете официалната позиция на Москва от лист хартия и се противопостави на опитите на Нюланд да започне дискусия. Според двама души, които са обсъждали инцидента с нея, Нюланд е била шокирана.

Тя описала Рябков и един от колегите му като "роботи с хартийки", казаха хората (Държавният департамент отказа да коментира инцидента).

А извън залата за преговори руските дипломати използвали все по-недипломатичен език.

"Плюем на западните санкции".

"Позволете ми да говоря. В противен случай наистина ще чуете на какво са способни руските ракети "Град".

"Идиоти" - предшествано от експлицитно изказване.

Това са все цитати от хора на ръководни постове в руското Министерство на външните работи през последните години.

Как стигнахме дотук?

Нова студена война

Може би е трудно да си го представим сега, но самият Путин заяви пред Би Би Си през 2000 г., че "Русия е готова да си сътрудничи с НАТО... чак до присъединяването си към алианса".

"Не мога да си представя моята страна изолирана от Европа", добави той.

Руските дипломати бяха ключова част от екипа на Путин, като помогнаха за разрешаването на териториалните спорове с Китай и Норвегия, водеха разговори за по-задълбочено сътрудничество с европейските страни и осигуриха мирен преход след революцията в Грузия.

Но с нарастването на властта и опита на Путин той все повече се убеждаваше, че разполага с всички отговори и че дипломатите са ненужни, твърди Александър Габуев, директор на Руския евразийски център "Карнеги", който живее в изгнание в Берлин.

Първият сигнал, че започва нова Студена война, дойде през 2007 г. с речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността.

В 30-минутна реч той обвини западните държави, че се опитват да изградят еднополюсен свят. Руските дипломати последваха примера му. Година по-късно, когато Русия нахлу в Грузия, външният министър на Москва Сергей Лавров, според съобщенията, се закле в колегата си от Обединеното кралство Дейвид Милибанд с въпроса: "Кой си ти, че да ме поучаваш?"

Западните служители все още смятаха, че си струва да се опитат да работят с Русия. През 2009 г. Лавров и тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън натиснаха гигантския червен "бутон за рестартиране" на отношенията и изглеждаше, че двете страни изграждат сътрудничество - особено по въпросите на сигурността.

Но скоро за американските служители стана ясно, че руските им колеги просто папагалстват нарастващите антизападни възгледи на Путин, споделя Бен Роудс, заместник-съветник по националната сигурност на бившия американски президент Барак Обама.

Роудс си спомня как през 2009 г. президентът Обама закусва с Путин под съпровода на народен оркестър. Той казва, че Путин е бил по-заинтересован да представи своята гледна точка за света, отколкото да обсъжда сътрудничеството, и че руският лидер е обвинил предшественика на Обама, Джордж Буш, че е предал Русия.

С разгръщането на Арабската пролет, намесата на САЩ в Либия и руските улични протести през 2011 и 2012 г. Путин решава, че дипломацията няма да го доведе до нищо, каза Роудс.

"По някои въпроси - по-специално за Украйна - нямах усещането, че [дипломатите] изобщо имат голямо влияние", посочи Роудс.

Като пример може да се даде, че когато Лавров е бил назначен преди почти 20 години, той е имал "международна перспектива и собствена позиция", каза бивш високопоставен служител на Кремъл.

Кремъл се е консултирал с него дори когато е знаел, че той може да има различно мнение от това на Путин, каза Габуев.

Но когато през 2022 г. в Украйна бяха изпратени войски, Лавров разбра само няколко часа преди началото на войната, според доклад във "Файненшъл таймс".

Андрей Келин, посланикът на Москва във Великобритания, отхвърля идеята, че руските дипломати са загубили влиянието си. През цялата си дипломатическа кариера той е работил върху отношенията със западните държави.

В интервю той отказа да признае, че Москва или отделни дипломати носят каквато и да е отговорност за срива на отношенията със Запада.

"Не сме ние тези, които унищожават", каза той. "Имаме проблеми с киевския режим. Ние не можем да направим нищо по въпроса."

Според него войната в Украйна е "продължение на дипломацията с други средства".

Дипломацията като спектакъл

Тъй като външнополитическите служители стават все по-малко влиятелни, те отново насочват вниманието си към Русия. Мария Захарова, която стана говорител на министерството през 2015 г., е символ на тази нова глава.

"Преди нея дипломатите се държаха като дипломати, говорейки с изискани изрази", разказва бившият служител на външното министерство Борис Бондарев, който подаде оставка в знак на протест срещу войната.

Но с идването на Захарова брифингите на външното министерство се превърнаха в спектакъл. Захарова често крещеше на репортерите, които ѝ задаваха трудни въпроси, и отговаряше на критиките от други държави с обиди.

Нейните дипломатически колеги вървяха по същия път. Бондарев, който е работил за мисията на Москва към ООН в Женева, си спомня една среща, на която Русия блокирала всички предложени инициативи, което накарало колегите от Швейцария да се оплачат.

"Ние им казахме: "Ами какъв е проблемът? Ние сме велика сила, а вие сте просто Швейцария!

"Това е [руската] дипломация", добави той.

Този подход е имал за цел да впечатли руснаците у дома, заяви Габуев.

Но още по-важна целева аудитория за дипломатите са техните собствени шефове, според Бондарев. Официалните телеграми, изпращани в Москва след чуждестранни срещи, са фокусирани върху това колко страстно дипломатите са защитавали интересите на страната, обяснява той.

Типично послание, според него, би било нещо подобно: "Наистина им дадохме много отпор! Героично защитавахме руските интереси, а западняците не можаха да направят нищо и отстъпиха!"

Ако всички пишат за "поставяне на западняците на мястото им", а вие напишете, че сте "постигнали консенсус", ще ви гледат с пренебрежение, каза той.

Бондарев се връща към една вечеря в Женева през януари 2022 г., когато Рябков от външното министерство се среща с представители на САЩ. Първият заместник държавен секретар на САЩ Уенди Шърман се надяваше да предотврати инвазията в Украйна чрез преговори в 11 часа.

"Беше ужасно", каза Бондарев. "Американците бяха като: "Да преговаряме. А вместо това Рябков започна да крещи: "Имаме нужда от Украйна! Няма да отидем никъде без Украйна! Вземете си всички неща и се върнете в границите на 1997 г. [НАТО]! Шърман е желязна лейди, но мисля, че дори челюстта ѝ падна при това.

"[Рябков] винаги е бил много учтив и наистина приятен за разговор. А сега удря с юмрук по масата и говори глупости".

Трябва да се отбележи, че през последните години дипломатическият тон се промени и в други държави, макар и в по-малък мащаб.

Няколко години по-рано японският представител по правата на човека в ООН Хидеаки Уеда поиска от чуждестранните си колеги да "замълчат" по време на среща. Гавин Уилямсън използва същите думи срещу Русия, когато беше министър на отбраната на Обединеното кралство. А посланикът на Украйна в Германия Андрий Мелник миналата година нарече германския канцлер Олаф Шолц "обидена наденица от черен дроб". /БГНЕС