От днес започва Великият пост (Великденски пост). Те продължават 7 седмици и приключват на Възкресение Христово, което тази година се пада на 5 май.

Думата “пост” в славянския език, а и в латинския има двоен смисъл - пост по време на въздържание и пост като място, което караулът или дежурният войник пази.

Но всъщност значението е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е войник.. Постът е особен период, през който човек се изправя като пазител на духовната си честота, като страж на духа, който не допуска влизането на злото. Затова Великият пост е пост с главни букви, пише протодякон Андрей Кураев.

Църквата ни напомня по време на Великия пост, че човекът е пленник - на материалното, на вещите, бизнеса, на пищната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите страсти и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, как живея и в името на какво?

Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния устав на православната църква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни приближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот.

В православието постите се делят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания, и всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт.

Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е посветен на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да пречистят душите и телата си за достойно посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо случайно, а всичко е подредено и свързано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, за да устои на изкушенията на дявола и да се подготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, за да получи пречистен скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е известен свети и Иоан Кръстител.

Великият пост има мисионерска задача. В първите векове на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото искал. Протодякон Кураев пише, че християните са постили само през Страстната седмица. А тези 40 дни в началото са постили не християните, а езичниците, които искали да приемат кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, за да я пречисти с пост и молитви. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обхващат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар.

В 40-дневния пост е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, за да получат Неговото благословение. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог. И на себе си, защото очистват натрупаните през годината грехове и получават благословение на делата си.

Великият пост е време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението.

Православието не е крайно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия период на поста се разрешава тялото да се подкрепи с ядене на риба - на Благовещение - 25 март, и на Цветница. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

В народната традиция първия ден от Великия пост се наричан "чист понеделник". На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.