Лихвата по пределното кредитно улеснение се вдига на 2.85%, а целта е да се противодейства на енергийната криза заради конфликта САЩ-Иран.
Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да повиши водещите си лихвени проценти с 25 базисни пункта. Това е второто затягане на паричната политика за тази година. Целта е да се противодейства на енергийната криза, породена от продължаващия конфликт между САЩ и Иран в Близкия изток, и на инфлацията.
Ето какво се променя:
Лихвата по депозитното улеснение (това е основният референтен показател за пазарите) нараства от 2.25% на 2.50% .
Основният лихвен процент (операции по рефинансиране) се покачва до 2.55% или до 2.65% (според различните рефинансиращи инструменти).
Лихвата по пределното кредитно улеснение се вдига на 2.85%.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че заради геополитическите шокове инфлацията ще остане над поставената цел от 2% за по-дълъг период от време. Инфлацията в еврозоната надхвърли 3% през миналия месец, достигайки най-високото си равнище от почти три години.
В същото време ЕЦБ повиши очакванията си за икономическия ръст на еврозоната на 0.9% за 2026 г. и на 1.4% за 2027 г., оценявайки по-доброто представяне на бизнеса.
Ходът на ЕЦБ няма да окаже пряко влияние върху политиката на банките в България и лихвените проценти по кредитите и депозитите, както и досега. И като държава във валутен борд преди, и сега като част от еврозоната България се отличава с едни от най-ниските лихвени нива в целия ЕС. Основна причина за това са огромните спестявания в банките у нас. Влоговете в банките непрекъснато се увеличават и този "излишък" от пари позволява на финансовите институции да поддържат ниски лихвите и по депозитите, и по заемите.
Още от Бизнес
САЩ удължиха с месец срока за преговори за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“
Лицензът позволява воденето на преговори и сключването на договори до 21 ноември, чието изпълнение обаче зависи от отделно одобрение от американските власти
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт
Теменужка Петкова: Не съм изненадана от решението на КС, но то отваря "кутията на Пандора"
По думите й магистратите обявяват определени разпоредби за противоконституционни, не е по отношение на целия Закон за държавния бюджет