Заради служебния министър Найден Тодоров за втори път  пропадна обявяването на концлагера „Белене“ за недвижима културна ценност 

Бившият концлагер  няма да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение, като процедурата, която се влачи вече девета година, пропада за втори път.

В последните дни от служебния кабинет Гюров министърът на околната среда и водите Юлиян Попов е отказал да съгласува проект на заповед на служебния министър на културата Найден Тодоров за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата, научи desebg.com от информирани източници.

Основната причина за отказа за съгласуване на заповедта за бившия концлагер са заложените от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата огромни по обем т. нар. охранителни зони, които се припокриват с територии от природни резервати на остров Персин, защитени по Закона за защитените територии.

Така за втори път пропада съгласувателна процедура за даване на най-големия концлагер за политически противници на БКП статут на групова недвижима културна ценност от национално значение, която би му гарантирала специална защита.

Първият път по абсолютно същите причини процедурата пропадна през март 2020 г., когато тогавашният министър на околната среда и водите Емил Димитров отказа да подпише изпратената му от министъра на културата Боил Банов проекто-заповед за съгласуване.

Димитров тогава посочва, че бившият концлагер „Белене“ се намира в границите на няколко резервати и защитени територии. „В резерватите е забранена всякаква дейност с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел и преминаване на хора по маркирани пътеки; в решението за „Белене“ е допуснато проучване на територията (разкопки), строителство в границата на недвижимата културна ценност, както и осигуряване на обществен достъп с цел пълната ѝ социализация“, подчертава министър Димитров.

„Видно от гореизложеното, предложените предписания за опазване на недвижимата културна ценност са в противоречие с режимите на опазване на защитените територии от категорията резерват“, заключава тогавашният министър на околната среда и водите Емил Димитров и отказва да съгласува проекта за заповед за утвърждаване на „Белене“ като паметник на културата от национално значение.

Проблемът с поставянето на огромни по обем охранителни територии, които експертите от институции към Министерството на културата предлагат за „Белене“, стана известен още миналото лято, когато редица граждански организации от Инициативната група за провеждане на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в „Белене“ организираха кръгла маса по казуса в София.

Участниците в нея призоваха НИНКН да промени виждането си, за да може да се стигне до консенсусно решение и да се спре рушенето на сградите на бившия концлагер. Очевидно от НИНКН за втори път не са се съобразили с обществените очаквания.

Desebg.com научи, че паралелно с отказа за съгласуване на заповедта на министъра на културата в този ѝ вид, от МОСВ са предложили на Министерството на културата да се приеме решение да получат статут на групова недвижима културна ценност от национално значение само сградите на бившия Втори обект, позицията на екоминистерството още от преди шест години.

Към момента обаче не е ясно дали това предложение е достигнало до новия министър на културата Евтим Милошев и какво ще предприеме той, за да се спре този порочен кръг.

Desebg.com припомня, че още през 2014 г. журналистът Христо Христов внесе в Министерството на културата предложение бившият концлагер „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение. Министерството на културата започна процедура през… 2018 г., която не може да завърши и към днешна дата.

През изминалите години са назначавани 4 различни комисии, а през това време в Министерството на културата са се сменили над 7 министри, като никой от тях не е разрешил проблема.

Държавата обаче показва двоен стандарт. Тоталитарният символ на Бузлуджа – дом-паметникът на БКП – получи без проблеми от Министерството на културата статут на културна ценност от национална значение и дори по време на управлението на кабинета Петков ѝ бе отпуснато държавно финансиране.