И днес немскоезичните медии отразяват и коментират завършилото посещение на папа Франциск в България. „Папата окуражава мигрантите в България" изнася в заглавие швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”, а тази тема присъства и в много други издания. Медиите отразяват срещата на папата с бежанци във Враждебна, както и посещението му при католиците в Раковски. В тази връзка „Тиролер Тагесцайтунг“ отбелязва:

„Католиците са незначително малцинство в България, но в Раковски те са мнозинството. И докато ръководството на Православната църква обърна гръб на папата, ентусиазмът в тази католическа провинция беше огромен."

Медиите се спират и на „Събитието за мир“ на площад „Независимост“ в София, в което снощи участва Франциск, и подчертават отсъствието на БПЦ. Католическото „Домрадио“ отбелязва, че това отсъствие има символичен характер: „Официалните представители на БПЦ бяха неприятно изненадани от посещението на папата в България. Те се държаха се учтиво, но резервирано и наблюдаваха с подозрение еуфорията около Франциск", коментира радиото.

Същата медия излъчи и интервю с д-р Йоханес Йолдеман, специалист по православие в Икуменическия институт „Йохан-Адам Мьолер“. В началото репортерът припомня категоричната позиция на българския патриарх Неофит, че по въпросите на вярата не може и не бива да има компромиси и пита защо българското православие се държи по този начин. Йолдеман отговаря, че в БПЦ има широко разпространена нагласа срещу икуменическото движение. По-нататък той коментира:

Така църквата позволи на властниците да злоупотребят с нея

„Нейните корени трябва да търсим в началото на 1990-те години, когато се появиха първите наченки на критично преосмисляне на миналото на собствената църква по времето на комунизма. Тогава съществуваше подозрението, че патриарх Максим е бил инсталиран от комунистите. Освен това витаеше предположението, че цялото отваряне на БПЦ към икуменизма се е случило по инициатива на комунистите. Икуменизмът и комунизмът бяха дамгосани, тъй да се каже, с един и същи белег. През 1992 г. възникна дори алтернативен Синод с алтернативен патриарх и в църквата настъпи разцепление, което беше преодоляно с много мъки чак през 1998 г. Но все още се усеща в БПЦ. (…)

Икуменизмът и комунизмът просто съвпадат по време. В комунистическата сфера на влияние - не само в България, но и в Румъния, Русия и в други държави - православните църкви започнаха да се отварят някъде около 1961 г., по времето, когато комунистите бяха на власт. Според мнозина критици, православните църкви са допуснали да бъдат овладяни от комунистите, а икуменическият им ангажимент е целял да демонстрира, че в страната всичко е наред с религията и с църквата. Така църквата позволи на властниците да злоупотребят с нея в сферата на икуменизма, казва експертът.

По същата тема Католическата осведомителна агенция (КНА) цитира думите на Пловдивския митрополит Николай, че посещението на римския папа било политически акт с цел да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихристът, папата да го посрещне. „Домрадио" коментира, че дори в собствената си църква Николай е оспорван като владика. По същото радио репортерът се връща към изявлението на българския патриарх, че по въпросите на вярата компромис не може да има. Това изявление Йоханес Йолдеман коментира така:

„Като начало трябва да кажа, че той всъщност има право. По въпросите на вярата наистина не може да има компромиси. Според мен, тази формулировка идва от това, че от българска и православна гледна точка икуменизмът изглежда като терен, където се практикува дипломация. Тоест, на мястото на междудържавната дипломация се води междуцърковна. А във всяка дипломация, естествено, се търсят компромиси, сглобяват се съюзи и има стремеж към споразумение под най-малкия възможен знаменател. По въпросите на вярата обаче това не бива да се прави - от наша, католическа гледна точка също. Възможно е най-много да се търси някакво разбиране по онези въпроси, по които сме на различно мнение - например за ролята на папата в една отново обединена църква."

Бежанци и бедност

По повод срещата на папа Франциск с бежанци във Враждебна „Домрадио" коментира: „България граничи с Турция и обикновено е транзитна страна за бежанците. В тази най-бедна държава от ЕС по принцип никой не желае да остава. Много българи - също."

И кореспондентът на агенция „Ройтерс" от София поставя сходен акцент: „България, най-бедната страна в ЕС, застава на антимиграционни позиции, независимо от бързо застаряващото си население и ниската раждаемост. Повече от 2 милиона българи са напуснали страната след падането на комунизма през 1989, за да търсят по-добри перспективи на Запад. Общото недоволство поради бавния икономически растеж, заплахите за сигурността от страна на ислямистки екстремисти и съпротивата срещу миграцията през отворените граници на ЕС увеличиха подкрепата за евроскептичните националисти в много страни-членки в навечерието на изборите за Европейски парламент в края на месеца."

Дойче Веле