Брест-Литовският мирен договор е унизителен за Русия – Ленин е принуден да се откаже от Украйна, прибалтийските страни и Финландия. Но той не носи нищо и на Кайзерова Германия. 

"Ленин не е имал алтернатива и е бил принуден да сключи този сепаративен договор. Когато преговорите попадат в задънена улица, войските на кайзера започват настъпление срещу Петроград, за да покажат на Ленин, че имат достатъчно сили да го принудят (при нужда) да направи още отстъпки, на които той не е бил готов. Ленин обаче постига целта си - той успява да закрепи властта на болшевиките. След октомври 1917 година самите те не са били убедени колко дълго те ще се задържат на власт. Самите те са се опасявали, че няма да е за дълго. А Брест-Литовският договор е сепаративен мир с Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя, с които Русия е във война. И по този начин враговете на Русия стават с един по-малко", казва пред "Дойче Веле" германският историк Мартин Ауст. 

"Ако погледнем границите на Русия до 1914 година, ще видим, че териториалните загуби, скрепени с Бресткия мир, са били колосални. И това не са само територии - това е също така загуба на суровини, селскостопански площи, индустриални центрове и население... Всичко това е придобито от Кайзерова Германия, чийто основен интерес е било точно това. Планът е бил такъв: сключваме мир на Изток, получаваме достъп до огромни ресурси, необходими за германската военна промишленост, освобождаваме войници и въоръжение, които можем да прехвърлим на Западния фронт и Германия печели войната. От това не излиза нищо. Седем месеца след подписването на Брест-Литовския договор в Германия избухва революция и тя губи войната", разказва историкът.

"В текста на Брест-Литовския договор Украйна е определена като независима държава. От юридическа гледна точка тя е независима държава и, подписвайки договора, Русия всъщност признава независимостта на Украйна. Но младата държава не е в състояние сама да съхрани независимостта си. По време на преговорите в Брест, болшевиките завземат Киев, а централната власт не е в състояние да го освободи. Това правят войските на кайзера след сключването на Бресткия мирен договор. В следващите седмици става ясно, че Украйна не е в състояние да изпълни поетите задължения към Германия и не може да изнася толкова зърно, колкото е обещала. В крайна сметка това води до създаването на т. нар. "гетманат", начело с Павел Скоропадски. Така се ражда украинската държава. Но и тя не бива да бъде оценявана еднозначно. Скоропатски, който е бил генерал от императорската армия, започва да създава институции на властта, министерства и други държавни учреждения. Само че тяхната основна задача е да изпълняват поетите задължения към Кайзерова Германия. Затова много хора смятат Скоропадски за марионетка на кайзера. През 1918 година, когато в Германия кайзерът е свален, Скоропадски се отказва от властта. И поддръжниците на държавната независимост на Украйна са принудени да търсят други пътища.", коментира Ауст.

"Брест-Литовският договор все пак е значително събитие, защото ни позволява да си представим, какво би станало, ако Германия беше спечелила войната. В договора се говори за бъдещата независимост на регионите, които по-рано са принадлежали към царска Русия. Но в действителност става дума за колониалната зависимост на тези страни от Германия. Това е един много потискащ договор - и то не само по отношение на Съветска Русия. От гледна точка на Латвия, Литва и Естония, например, е цяло щастие, че Брест-Литовският мирен договор много скоро се превръща просто в лист хартия", заяви пред журналиста Ефим Шуман историкът.