Райнхард Везер, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

През март 2015 година руският президент изчезна за десет дни от очите на обществеността. Без основание. Тогава тръгна слухът, че Владимир Путин е сериозно болен. Говорителят му обаче излезе с изявлението, че президентът бил добре, работел с документи и освен това при ръкостискане можел "чак да ти счупи пръстите".

И до днес не се знае какво точно се е случило преди пет години. Но това не е и толкова важно. Интересното в този епизод от кариерата на Путин е до каква степен десетдневната неизвестност за неговото състояние успя да разтърси руската политика.

Само четири месеца по-рано заместник-председателят на президентската администрация Вячеслав Володин бе казал: "Без Путин няма Русия."

Значението на Владимир Путин за политическата система в Русия днес е толкова голямо, колкото и тогава. То съвсем наскоро бе укрепено чрез промяна в конституцията, която му позволява да остане на президентския пост до 2036 година.

Какво се промени?

Външните обстоятелства обаче не са същите. През пролетта на 2015 година Путин бе на върха на своята популярност, въодушевлението на огромното мнозинство руснаци след анексията на Крим продължаваше. Сега обаче доверието към Путин спада. Драстично. Съгласно проучване на независимия център "Левада", то е на едно от най-ниските си равнища за последните 20 години. На какво се дължи това ли? То е свързано с двойната криза, предизвикана от спада в цените на нефта и от пандемията от коронавирус, но същевременно представлява и продължение на една тенденция, започнала преди две години. Икономическата стагнация и спадащият жизнен стандарт пораждат нарастващо недоволство.

Ако преди пет години няколко дни необяснимо отсъствие на Путин бяха достатъчни, за да се появят съмнения в политическата стабилност на Русия, то какво трябва да мислят хората сега? Никога преди Путин не е бил опровергаван толкова драматично и толкова очевидно за гражданите, колкото през последните седмици: в средата на март Кремъл омаловажи пандемията от коронавирус, определяйки я като проблем на другите държави, и увери, че в Русия всичко е под контрол. А оттогава броят на регистрираните случаи на зараза надхвърли 360 хиляди.

Бледите телевизионни изяви на президента и неговите прозрачни опити да прехвърли отговорността за лошите новини на губернаторите увредиха грижливо поддържания до момента имидж на енергичния управник.

Високото доверие към Путин (над 80%) след първите години от анексирането на Крим доведоха до надценяване на стабилността на руския режим. Днес пък би могло да се случи така, че симптомите на кризата да доведат до подценяване на режима. Тъй като дългогодишната популярност на Путин си остава основен източник за легитимиране на неговата власт, сега ниските показатели на доверието към него в допитванията биха могли да се превърнат в сериозен проблем. Само че вероятността това доверие да се устреми към дъното е малка: най-ниското ниво на доверието към управлението на Путин досега е било 59%.

След 20 години на власт решаващо е не колко харесван е президентът наистина. А по-скоро друго: че продължава да поддържа у населението и елитите впечатлението, че няма алтернатива. Той и неговото обкръжение са осигурили съответните предпоставки: политическата сцена е до голяма степен изчистена от самостоятелни играчи, а Кремъл разполага със средствата, с помощта на които може да задържи това положение. Ако се наложи - и чрез репресии. За елита безалтернативността на Путин има друга функция в сравнение с тази за широките маси: той е гарант на системата, осигуряваща достъп до влиянието и богатството. За момента никой освен него не би бил в състояние да поддържа баланса в сложните взаимовръзки на конкуриращи се лобита в и около Кремъл, нито би могъл да се изявява като върховна инстанция в споровете на тези лобита и да им осигурява легитимност сред населението.

Русия без Путин още преди 2036?

Очевидната заплаха за режима е в това, че и самият Путин се сблъсква с нещо - това ни напомнят междувременно преодолените случаи на зараза с коронавирус в неговото обкръжение. Какво ще се случи оттам нататък, е непредвидимо. Путин със сигурност е достатъчно добре защитен от инфекция. Но пандемията би могла постепенно да подкопае властта му: ако губернаторите, на които Путин възложи борбата с пандемията, противно на очакванията се окажат прави и по този начин спечелят в очите на обществеността, биха могли да настъпят сериозни размествания в съотношението на силите в Русия. А ако се провалят, на Путин, който бива наричан "лидер на нацията", ще му бъде трудно да обясни защо той при заплаха с такива измерения не е повел борбата срещу нея лично. И в двата случая авторитетът му може да бъде подкопан дотолкова, че още преди 2036 година Русия да може да съществува и без Путин.

(Източник: Дойче веле)