Дойче веле

С ареста на Екрем Имамоглу турският президент Реджеп Таип Ердоган поема риск, защото да арестуваш своя най-важен политически противник е всичко друго, но не и сигнал за сила.

Според „Ханделсблат“ причините за ареста на популярния кмет на Истанбул са прозрачни, а мотивите на Ердоган - ясни: президентът иска да си гарантира властта. Както посочва „Ханделсблат“, това е обичайната схема на диктатурите, които с усилия поддържат демократична фасада.

Ердоган от четвърт век последователно установява автократичен режим в Турция. И не е изненадващо сега да си мисли, че тази негова маневра ще успее – понеже от геополитическа гледна точка нещата не биха могли да бъдат по-благоприятни за него. На първо място, президентът на водещата западна държава наскоро лично легитимира тази тоталитарна арогантност.

Доналд Тръмп очевидно игнорира демократичните стандарти, а щом лидерът на свободна Америка може да прави това, какво остава за Ердоган и някои други. На второ място, турският президент сигурно е наясно, че Европа има нужда от Турция повече от всякога. Страната не само е ключов партньор в контрола над незаконната миграция, но има и най-силната армия в НАТО и играе водеща, макар и невинаги конструктивна роля от гледна точка на сигурността и като посредник между Европа и Русия.

Има и риск за Ердоган

Въпреки това ходът на Ердоган, който по всяка вероятност ще обяви предсрочни избори, не е лишен от риск. За разлика от протестите в парка „Гези“ през 2013 година, при които поне в началото ставаше дума за съпротивата на неколцина идеалисти, този път президентът се изправя срещу Републиканската народна партия на Имамоглу, която определено е политическа величина: това е партията на все още много почитания основател на държавата Ататюрк, посочва „Ханделсблат“. Германското издание пише, че след дълги години на безгранични репресии турската опозиция вече се обновява, а властта на Ердоган, започнал като умерен реформатор, все повече отслабва заради трайната икономическа криза в страната.

„Ханделсблат“ подчертава, че ще има голямо значение как европейските партньори ще реагират на колкото прозрачния, толкова и недемократичен акт на Ердоган. Европейските столици трябва да излъчат ясен сигнал на неодобрение, тъй като голямата държава на Босфора дълго време бе образец за това, че ислямът и демокрацията не си противоречат.

Моментът е повече от благоприятен

Швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ) също отбелязва, че Ердоган се възползва благоприятния момент, за да предприеме удар срещу наследството на Мустафа Кемал Ататюрк – създателя на модерна Турция. И това издание пише, че Ердоган от години подкопава демокрацията и правовата държавност, но отстраняването на най-силния му противник излиза извън тези рамки. Имамоглу явно трябва да бъде изключен като конкурент, защото президентът не иска да се мери с него на демократични избори. Доскорошният кмет на Истанбул е в състояние да нанесе поражение на Ердоган при гласуването, а президентът не иска да мисли за край на политическата си кариера.

Съпротивата срещу извършения „преврат“ в страната е голяма, посочва НЦЦ. Въпреки вълната от репресии, забраната за демонстрации, сълзотворния газ и арестите, десетки хиляди граждани продължават да излизат по улиците. Но защо Ердоган удря точно сега, пита швейцарското издание. Отговорът гласи: защото обстоятелствата позволяват, а интересите на неговите стратегически съюзници са благоприятни за нанасянето на подобен удар. Президентът е на върха на властта си: с кюрдите се подготвя евентуално мирно споразумение, в Сирия на власт са неговите съюзници. И нещо, което е още по-важно: американците искат, а европейците трябва да му оставят свобода на действията. Авторитарният ислямист няма защо да се безпокои от Тръмп, пише НЦЦ. Отношенията между двамата президенти са отлични и стават все по-добри – слабостта на Тръмп към силните мъже е известна.

Турция е важна и за САЩ, и за Европа

Но Ердоган има и какво конкретно да предложи, обяснява швейцарското издание: той поддържа американската мирна инициатива в руската война срещу Украйна. Това е важно за Вашингтон, тъй като Турция играе централна роля като черноморска страна и пазителка на Босфора. А Ердоган е заинтересован от оръжейните сделки с американците. Ердоган не може да очаква и затруднения от страна на европейците във връзка с предприетия от него ход. От Брюксел изразиха загриженост, но вероятно ще спрат дотам, тъй като ЕС отдавна е много по-зависим от Анкара, отколкото обратното.

Турция от десет години задържа  сирийските бежанци по пътя им към Европа и получава за това пари. А след руското нападение срещу Украйна и отвръщането на Тръмп от Европа Турция стана още по-важна за ЕС – особено във връзка с оръжейните доставки и във военен план. Тъжният извод гласи: турците са оставени сам сами в борбата за демокрация, обобщава НЦЦ.