Люк Макги, Си ен ен 

Последните 12 месеца принудиха европейските лидери сериозно да преосмислят подхода си към националната сигурност. Ако инвазията на Русия в Украйна потвърди едно нещо, то е, че мирът на континента не може да се приема за даденост. Статуквото – десетилетия на ниски разходи и отбраната, която не е политически приоритет – не може да продължи. Това е особено вярно за Германия, която от години харчи много по-малко за своята армия от много от западните си съюзници, но сега преразглежда подхода си към отбраната у дома и в чужбина. Дни след началото на инвазията миналия февруари германският канцлер Олаф Шолц произнесе вълнуваща реч пред парламента, в която се ангажира да похарчи 100 милиарда евро за модернизиране на военния капацитет на Германия. Той също така обеща, че Германия ще повиши разходите си за отбрана до 2% от БВП, постигайки цел, поставена от НАТО, която не е изпълнявала от години, а също ще прекрати дълбоката си зависимост от руската енергия, особено от газ.

Въпреки това, почти година по-късно, критиците казват, че визията на Шолц не е успяла да се превърне в реалност. А Германия беше обвинена, че се бави, когато става въпрос за изпращане на нейните по-мощни оръжия в Украйна. Критиките нараснаха през последните дни, тъй като американските и европейските лидери засилиха натиска върху Берлин да изпрати произведени в Германия танкове „Леопард 2” в Украйна или поне да позволи на други страни да го направят. Експерти изчисляват, че около 2000 танка „Леопард” се използват от 13 страни в Европа и те все повече се възприемат като жизненоважни за Украйна, тъй като конфликтът продължава втора година. Но Берлин трябва да одобри реекспорт за Украйна на произведените в Германия танкове и досега се съпротивлява на призивите да го направи. Шолц настоя, че всеки подобен план ще трябва да бъде напълно координиран с целия западен алианс, а германски официални лица посочиха, че няма да одобрят прехвърлянето на „леопардите”, освен ако САЩ също не се съгласят да изпратят някои от своите танкове в Киев.

В петък ключова среща на западните съюзници в Германия се провали без по-широко споразумение за изпращане на танкове в Украйна, след като новият министър на отбраната на с Борис Писториус каза, че все още не е взето решение от неговото правителство. Писториус отхвърли твърденията, че Германия е "пречела" за изглаждането на "обединена коалиция" в полза на плана. „Има основателни причини за доставката и има основателни причини против... всички плюсове и минуси трябва да бъдат претеглени много внимателно и тази оценка изрично се споделя от много съюзници“, добави той. Решението на Германия да се съпротивлява срещу изпращането на танкове вероятно ще се приеме зле от нейните съюзници, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. „Това е като киселина, която разяжда слой след слой доверие“, каза високопоставен дипломат от НАТО пред CNN в петък. Дипломатът добави, че колебанието на Германия също може да има трайно въздействие върху останалата част от Европа и потенциално да тласне други членове на алианса по-близо до САЩ.

А разделенията в алианса станаха все по-публични през последните дни. По-рано през седмицата полският премиер описа Германия като „най-малко проактивната страна от групата, меко казано“ и предположи, че страната му може да изпрати Leopards в Украйна без одобрението на Берлин.

Балансиращ акт

Въпреки всички критики към колебливостта на Германия за танковете, Берлин изигра решаваща роля в подкрепата на Украйна през последната година. САЩ и Обединеното кралство са единствените две държави, които са предоставили повече военна помощ на Киев от Германия от началото на инвазията, според Института Кил. Военната подкрепа на Германия за Украйна се разви с течение на времето. Тя се отказа от дългогодишната си политика да не доставя смъртоносни оръжия в зоните на конфликт и наскоро увеличи доставките на по-тежко оборудване за Украйна, включително бронирани бойни машини на пехотата и системите за противоракетна отбрана „Пейтриът”. Правителството обаче гледа на танковете като на огромна стъпка в сравнение с оръжията, доставени досега на Украйна, и се опасява, че разрешаването на германски танкове да бъдат използвани срещу Русия ще бъде възприето от Москва като значителна ескалация. Експертите твърдят, че сдържаността се дължи отчасти на прагматичния подход на Берлин към конфликта като цяло и на сравнително плахата военна позиция от десетилетия назад, формирана от това, което самият Шолц описа като „драматичните последици от две световни войни, произлезли от Германия“.

„Германия от много години живее в условията на мирно време. Нямаме опит в процедурите или обществените поръчки, за да направим нещо бързо в момента. Истината е, че в продължение на десетилетия гледахме на нашия бюджет за отбрана като на подарък от нашите съюзници, защото те го смятаха за важен“, каза Кристиан Мьолинг, заместник-директор на Германския съвет за външни отношения. Каквото и да се случи в Украйна, Германия ще трябва да си зададе някои големи въпроси относно сигурността през следващите години.

Апетитът за подобряване на въоръжените сили на Германия нарасна значително от началото на войната. Миналата седмица Кристин Ламбрехт подаде оставка като министър на отбраната на фона на критики за усилията й да модернизира армията. Ламбрехт се бореше да направи нещо забележително със 100-те милиарда евро, които Шолц й предостави миналата година. Ръководителят на Християндемократите, основната опозиционна партия в Германия, обвини канцлера, че не е взел сериозно собствената си реч миналата година.

Какво иска Германия?

Човекът, който сега може да похарчи тези пари, е Писториус, когото германските служители смятат за надежден и готов за работа. Въпросът, на който той и Шолц трябва да отговорят, е докъде Германия е готова да стигне, за да има сериозно военно присъствие в Европа. През декември Германия призна, че няма да изпълни обещанието на Шолц да покрие изискванията на НАТО за разходите за отбрана през 2022 г. и каза, че вероятно ще пропусне целта отново през 2023 г.

А бойната готовност на нейните военни е по-ниска от тази на някои други европейски сили. Според някои оценки на Германия ще отнеме около месец, за да мобилизира напълно бронирана бригада, докато британската армия „би трябвало да може да поддържа поне една бронирана бригада за неопределено време“. Експерти по отбраната казват, че на Германия ще й бъде трудно да се придвижи много далеч или много бързо в усилията си да подсили армията си. „Да, поели сме ангажимент да харчим повече за нашата сигурност, но без ясна представа точно за какво трябва да бъдат изразходвани или как се вписват в по-широка стратегия за сигурност“, каза Мьолинг. Той също така смята, че амбициите на Германия за отбрана могат да бъдат възпрепятствани от политическа воля: „Кариерите са изградени върху разказа, че Германия е миролюбива нация. Общественото настроение се променя и вероятно е в повратна точка, но би било много трудно да бъдем лидерът, който да превърне Германия във водещ играч в европейската сигурност. Европейските служители и дипломати са песимисти и смятат, че реалността на германската политика означава, че тя в крайна сметка ще продължи да се съпротивлява на сериозните реформи в отбраната.

Ключов момент

В дипломатическите кръгове често се казва, че германският модел за успех от 21-ви век е изграден върху три стълба: евтина китайска работна ръка, евтина руска енергия и американски гаранции за сигурност. Мнозина вярват, че това добре известно предпочитание към дипломатическия прагматизъм и последващото нежелание да се избира страна ще означават, че всякакви реформи в отбраната ще бъдат силно ограничени. Един германски служител каза пред CNN, че за основните политици ще бъде трудно да се освободят от старите навици: „Те имат присъщ скептицизъм срещу откритото заставане на страната на САЩ и тънка надежда, че отношенията с Русия могат да бъдат коригирани“.

Берлин оказа подкрепата си на Украйна и по други начини, предприемайки действия, за да се откаже от руския газ и давайки пример на останалата част от Европа, чието общо потребление на газ е намаляло от началото на войната. Сравнително топлата зима в Европа, разбира се, помогна, но спирането на Путин да въоръжава чрез енергията беше важен фактор за отпора на Запада срещу Москва.

Но картата на сигурността на Европа е прекроена, както и разделителните линии в международната дипломация. Непровокираното нахлуване на Русия в друга държава показа по-ясно от всякога, че моралните ценности не са универсални. Германия, най-богатата страна в Европа, безспорно извлече огромни ползи от политиката си на разделяне на два лагера. Тя е защитена от членството в НАТО, като същевременно поддържа икономически отношения с нежелани партньори. Германия следваше тази политика, но сега трябва да реши точно какъв глас иска да има в настоящия разговор за глобалната сигурност. Решенията, които ще вземе през следващите няколко години, могат да изиграят решаваща роля за определяне на сигурността на целия европейски континент за десетилетия напред. /БГНЕС