Кои загинали съветски летци почита Митрофанова в с. Душанци

Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова взе участие във възпоменателно мероприятие в с. Душанци, посветено на 82-ата годишнина от гибелта на съветски летци, изпълнявали в този район бойни задачи по време на Втората световна война, научаваме от Фейсбук страницата руското посолство у нас. .
 Забележително!

„Монументът, пред който се намираме днес, е сравнително скромен – представлява каменна морена с мраморна плоча и имената на загиналите. Но именно в тази простота е заключен особен смисъл. Тук няма нужда от много думи. Достатъчно е да прочетем имената и да си спомним, че на това място преди няколко десетилетия са загинали хора, освобождавали Европа от нацизма и така и не завърнали се у дома“, отбеляза Митрофанова, която удобно пропуска, че сега ролята на Хитлер изпълнява Путин.

Докато руската посланичка редовно обикаля българските села да полага цветя и да произнася трогателни слова за "хора, освобождавали Европа от нацизма", си струва май да зададем един много прост въпрос: какво точно се почита в Душанци? Кои са героите?

Отговорът, ако се вгледаме внимателно в собствения текст на руското посолство, е далеч по-прозаичен от героичния разказ.

Не става дума за никаква битка, никакъв героизъм, за   сражение с германски части. Нищо подобно не се е случвало у нас.

Става дума за катастрофа — самолет от съветски бомбардировъчен полк, изпълнявал бойна задача, при лоша видимост се разбива на връщане към базата си. Пет души загиват при инцидент, не в бой.

Това е тъжна човешка съдба, разбира се, но няма нищо общо със съветската митология за "освободителната мисия", изградена около всеки камък с руски надпис у нас.

Защото истината е доста неудобна: съветските войски навлизат в България в момент, в който страната вече е обявила война на Германия и не води бойни действия срещу Червената армия. 

Реалните бойни загуби на съветските войски у нас няма, но руската дипломация толкова упорито инвентаризира всеки паметен камък, всеки гроб, всяка морена в най-затънтеното село. Материалът за митологеми е оскъден, затова всяко късче се експлоатира докрай.

Да припомним:  повечето реални загуби на съветски военнослужещи на българска територия през периода се дължат не на вражески огън, а на битово пиянство — включително прословутите случаи на отравяне с метилов спирт в Бургас, където войници, търсещи алкохол, намират смъртта си в бъчви с технически спирт. Това не е героика. Това е трагична случайност, породена от липса на дисциплина, а не величава саможертва в името на "освобождението".

Затова цялата тази поредица от възпоменателни ритуали — Душанци, Челопеч, Антон, и къде ли още не — няма нищо общо с историческа памет, а с имперската практика да се маркира територия.

Тя днес е инструмент на путинския империализъм. Всяко поднасяне на венец е внимателно калкулирана геополитическа инвестиция: символичен начин Москва да отбелязва, буквално с букети на карта, докъде се простира нейното "право" на присъствие и влияние на Балканите — осемдесет години след война, водена от държава, която вече не съществува, в името на идеология, от която самата Руска федерация официално се е отказала.

Митрофанова говори за "мирно небе" и "признателност", но зад патоса стои ясна сметка: докато има кой да поставя цветя на всеки паметен камък, историческият наратив за "братята освободители" остава жив — а с него и претенцията за специална роля на Русия в региона.