Ренета Трифонова, Християнство.бг

Гледах многолюдния протест против насилието над жени и се радвах, че има вече зараждащо се гражданско общество. В същото време бих искала да изясня защо този частен случай трябва да се гледа в по-общ обществено-политически план и защо такова насилие е политически предпоставено.

В нашето общество много отдавна се насаждат отвън, а и отвътре, специфични процеси – псевдопатриотизъм, започнал още от ранните години на Атака, „консерватизъм“, който да постулира някакви „ценности“ в близост до християнството, дори „християнски ценности“, антизападничество, и т.н. И под този „етикет“ текат процеси на ретроградност, които често стигат до насилие и ексцесии. Видяхме по този повод шествия и паради, демонстрации на „гордост с християнския морал“ и др. под. А зад този познат вече етикет – насилието много често бива оправдано с „ценности“.

Когато видях многолюдните протести вчера спонтанно реагирах, че партия Възраждане не може да събере толкова много хора. Същата беше и реакцията ми за шествието в подкрепа на Украйна, на което в София се събраха 15 000 души. А реагирам така, защото възражденци плашат българското общество с ексецесии и отправят словесни атаки, че ще вдигнат „целия български народ“ на протест срещу властта. Но не могат да го направят дори и организирано. А един шокиращ случай с насилие над жена е достатъчен, за да вдигне на крак хората в България,  без някой да ги организира или политизира.

Това отваря друг въпрос: трябва ли да се политизира този случай? Не, не трябва. Но в същността си, той е дълбоко предпоставен политически. Хората с психологическия профил на насилници са сред нас и отдавна шетат безнаказано в различни сфери – бизнес, администрация, политика, дипломация, шпионаж, включително и чрез престъпления, свързани с домашното насилие и насилието над жени, какъвто беше последният случай.

Защо тези насилници обаче се разхождат безнаказано?

Защо биват залавяни и пускани, както видяхме и в други случаи? Спомнете си само какви „хватки“ бяха използвани за „патриота“ Семерджиев – не си спомнял, не бил в тази кола, друг бил шофьор и т.н. Какво ли не правиха, за да го отърват, но не успяха, защото общественият и медиен натиск беше силен.

Ами прокурорският син, който безнаказано вилнееше? Същата история – човекът беше сигурен, че ще се отърве от правосъдието. И много, много други такива, години наред избегнали справедлив процес.

Това е система и тя не е от вчера. Политическа система, която не е променена от 1944 г. и действа досега – „нашите хора“ ще ги пускате. Системата е подчинена

на „нашите хора“, а не те на нея.

Тя работи за тях. И така – до днес.

Защо именно насилниците са така толерирани и са „галеници“ на съдебната система? Откъде идва точно това явление?

Пак от миналото. По младите от вас не знаят, но по-възрастните помнят, а и са чели как започва комунистическият режим у нас – с насилственото вземане на властта и налагането на съветски режим в България. От затвора пускат всички престъпници, които могат да бъдат полезни – особено внимателни са били със садистите. На тези престъпници им е обещавано, че могат безнаказано да проявяват садизъм и жестокост към жертвите, защото властта е зад тях. И колкото по-жестоки бъдат, толкова по-голяма благодарност ще получат. Целта е да се насади страх и чувство за безнаказаност в обществото. И безнадеждност, за да не се надяват, че положението ще се промени.

Съответно, съветският модел се проявява и у нас – всички садисти излизат от затворите и стават палачи на т.нар. Народен съд. Не само, че не са осъдени, но и получават жилищата на богати репресирани българи. И не само това – същата тази нереформирана съдебна система не ги осъди и след 1989 г. за престъпленията им. Защото системата работеше и продължава да работи за тях. Тя ги пази и им задава модели на поведение.

Същата е и толерантността към подобни мускулести мачовци и биячи – такива хора винаги могат да бъдат използвани при евентуални протести и ексцесии. Те са

скрит потенциал за революции и метежи

Хора с голяма физическа сила, с ниско образование, с комплекси, без предразсъдъци, винаги са добре дошли за какви ли не ексцесии. Те винаги могат да потрябват. И партията си ги пази. Колкото и момичета да нарежат с нож, присъдата ще бъде „лека телесна повреда“. И забележете – както и в този случай – насилникът, съдийката и прокурорът са с еднакви възгледи. Какви? Вижда се по споделянията и статусите им, т.е. те се пазят взаимно.

Ако трябва да се изразим точно, престъплението над тази жена е нравствен акт, но наличието на насилници, които се чувстват безнаказани, е политически предпоставено и толерирано. И ако има нещо, което е много страшно в този случай, освен жестокостта и безнаказаността, е, че законите започват да се прилагат с цялата им сила и тежест тогава, когато обществото надигне глас на нетърпимост, т.е. хората, които прилагат законите, проявяват съвестта си тогава, когато бъдат заплашени от уволнение, за да вършат добре работата си. Защото една система не може да бъде добра или лоша. В най-добрата система може да има хора, които вършат зло, а в най-лошата да се намерят хора, които вършат добро. Човекът е добър или лош според своя нравствен избор.

Мисля, че хилавите опити темата за „джендъра“ и хомосексуализма отново да влезе в действие са безполезни. Обществената чувствителност по темата за насилието и липсата на справедливост към насилниците отдавна бушува и вчера прекипя. Ако през 2018 г. хората не бяха подготвени с информация и можеха да бъдат залъгвани със страха от „джендъра“, днес никакви политически, псевдополитически и патриотични наративи, целящи отклоняване на вниманието от проблема, няма да свършат работа.